Тъмната страна
Всеки от нас, който поне малко се интересува от футбол е чувал за прословутия трансферен гений на Арсен Венгер. Безспорно французинът е един от най-добрите щом стане дума за откриване и отмъкване на таланти. В списъка с неговите трофеи личат имената на Тиери Анри, Джордж Уеа, Давид Трезеге, Франсеск Фабрегас, Пат Виера, Робин Ван Пърси, Ашли Коул и много, много други.
Като всяка интересна история и тази си има тъмна страна. Някои от вас може би си спомнят за Франсис Джефърс, в моментите, в които наблюдават играта на Шамак – поне аз го правя. Единстевеното, което свързва двамата е невъзможността им да вкарват голове, при все че при представянето си бяха обявявани като нападатели с изразен нюх към гола. За жалост, Венгер има доста такива трансфери. Другата диаспора на неудачните трансферис са хората, напуснали клуба на ранна възраст без видима причина. И на тях ще обърнем внимание – като се замисля – тук даже са по-големите пикантерии. И дори няма да споменавам втръсналите до болка „епопеи” на Фабрегас и Насри. Иде реч за друго…
Футболисти привлечени от Венгер
От непрестижната класация, може да се изгради цял отбор от недуразомения. Да видим докъде ще го докараме.
Стюърт Тейлър
Тейлър започва кариерата си шеметно на 17 години при Топчиите. Привлечен е именно от Венгер. Изкарва първите сезони под наем в отбори от долните ешалони и през шампионския 2001-2002 получава своя шанс. За съжаление, единственото, с което ще бъде запомнен са трите последователни падания при изпълнение на аут в един и същи мач. Кариерата му след Арсенал върви по утпъкания вече път на посредствеността – по-малко от 70 мача като титуляр по различните дивизии за 12 години кариера.
Олег Лужни
Лужни мина през Арсенал някак си незабелязан покрай успешните по това време трансфери (1999) на Тиери Анри и Давор Шукер. За цялата си кариера в клуба беше запомнен с комичните си отигравания и няколкото автогола, които успя да наниже на и без това разсеяния Дейвид Сиймън. След 4 години и 75 мача е продаден. Все пак Лужни не е случаен играч, имайки се предвид, че е ставал шампион на СССР – в контекста на футболното дълголетие, но това е за друг материал.
Паскал Сиган
Известен сред някои фенове на Топчиите и като Паскал Циган (без капка расизъм – само шега, разбира се), французинът постави някои фундаментални въпроси пред футболната общност – като например, колко бавен всъщност може да е един централен защитник, който на всичкото отгоре се подвизава като бек. Макар и да беше привлечен само срещу 2 млн. паунда и дори да вкара 2 гола в един мач, все пак смятам, че парите за трансфера му можеха да бъдат употребени за по-добри каузи. Например – Венгер да си купи нормален шлифер и да върне онова гъсеницо-подобно нещо на музея Земята и Хората. Както и да е, Сиган си замина безславно и бааавно – точно както играеше и за Артилеристите.
Филип Сендерос
Така и нямах време да науча точното произношение на името на швейцарското недоразумение с неандерталски черти. Купен от Сервет едва ли не като новия Сол Кембъл, с времето този защитник все повече повдигаше въпроса какъв точно е бил критерият при избора на това сравнение. Бавен, с неадекватни изяви и често правещ грешки, които решаваха цели мачове, Сендерос все пак успя да изкара няколко сезона при Топчиите. В един момент, през 2008, вече изчерпан от търпение, Венгер го засили към Милан, където швейцарецът не можа да се наложи. През 2010 беше продаден на Фулам. Светъл момент в неговата кариера е мачът между Фулам и Арсенал от януари 2012, когато Сендерос помогна с асистенция за победата на неговия тим.
Себастиен Скилачи
Когато феновете чуха кой ще бъде привлечен през 2010 се зарадваха. Скилачи беше защитник с име, изградено в Лион и Севиля в най-успешните им години и следователно – с доста сериозна визитка. След една година в клуба 4-те милиона паунда платени за него изглежаха прахосани. Французинът игра цял сезон като титуляр, поради липса на опции в отбрана и заформяше страхотии в наказателното поле, най-често с трагичен завършек. Който си мисли, че Пер Мертезакер е слаб – да си спомни отново за Скилачи.
Джовани Ван Бронкхорст
Тук съм склонен да отдам дължимото единствено на Венгер. И досега не разбирам как може да бъде купен един прекрасен футболист и да бъде превърнат в посредствен. Именно и това се случи на холандеца. Известен като инкубатор за холандски футболисти, Арсенал не можа да предложи добра адаптация на Джовани. Футболистът играеше на непривична за него позиция, изкара тежка контузия и само след 2 години беше продаден на Барселона за 2 млн. паунда, след като бе купен 2 години по-рано за 8,5 от Рейнджърс с прекрасна визитка. В Барса холандецът напипа формата си и отново беше на познатата висота.
Денилсон
Денилсон Перейра Невеш. С това помпозно име се подвизаваше едно симпатично момче в центъра на терена, за което Венгер твърдеше, че ще бъде точно толкова добър, колкото и Фабрегас. Да, ама не. Бразилецът беше привлечен през 2006 от Сао Пауло на крехката възраст от 18 години и срещу не-скромната сума от 3,4 млн паунда. В замяна не можа да предложи много – наистина имаше няколко гениални проблясъка, но основна черта при него беше непостоянството, стремежът му към картоните с жълт и червен цвят и честото му гонене, през 2011 беше пратен под наем в Сао Пауло. Натирването му подозрително съвпада с появата на Джак Уилшър. Какво да правиш – съвпадения.
Жереми Алиедиер
Риба ли е, цаца ли е? Кола ли е, трабант ли е?
Не можах до последно да разбера дали това момче е нападател. Венгер казва – това е новият Анри (по това време всеки втори клуб във Франция обявяваше неговото момче за Анри, ако вкара повече от 1 гол на мач). Евтин популизъм. Коментаторите викат – нападател е. Ама аз го гледам и той не вкарва голове. Къв нападател е (а не е и Торес, да каже човек, нали…). Та, не мога да реша и го поставям при халфовете. Забележете – този „талант” изкара 6 години в Арсенал, но има само 27 мача и 1 гол във Висшата лига, отбелязан 2 седмици след дебюта му – а именно – през 2002 – почти преди 10 години. Мнозина се опитаха с него – Селтик, Уест Хям, Уулвърхямптън, но без успех. Накрая сякаш намери мястото си в Мидълзбро, но все пак не го намирам за достатъчно ефективен (78 мача и 10 гола).
Джу Юнг Парк
Не бързам да критикувам младежа, закупен миналото лято от Венгер, най-вече защото все още не е имал достатъчно време да се „омаскари” както се казваше в една книга. Но все пак трансферната му сума ми се струва нереално висока 3,5 млн паунда + още 3 млн само защото се оказало, че всъщност, демек наистина нямало да го вземат в казармата. Ама що за идиотщини – казармата се оказва истинско препятствие в корейския футбол. Или с други думи, Венгер май го хлъзнаха с този трансфер. Ами какво друго за него – освен, че е кореец – играл е в Монако, където има 113 мача и 27 гола, а в Арсенал има 1 от общо 6. Обръщам ви внимание, че засега почти го докарва откъм съотношение. С други думи – знаеш за какво плащаш.
Джърмейн Пенант
Тук някой може и да спори, но няма шанс. Пенънт просто си е напаст и досега това не се е променило особено. Типичен пример на провален английски футболист, каквито, за жалост във Висшата Лига има доста. Пристигнал в Арсенал срещу 2 млн паунда през 1999г. – рекорд тогава за юноша и развил таланта си в школата на Арсенал, младежът заби хеттрик в дебюта си в първенството. И дотам. Последваха скандали, арести, затвор. Пенант смени редица клубове и продължи да играе на високо ниво (и в Ливърпул и в Стоук), но никога не достигна до нивото за което загатна в първия си сезон.
Франсис Джефърс
Перлата на смотаняците. Франсис дойде в Арсенал като новия Газа. Новият Газа даже и струваше колкото стария – 8 млн. Паунда бяха необходими на Венгер за да се сдобие с правата му от Евъртън. Франсис обаче не бързаше да му се отблагодари. Никак даже. Отбеляза 4 гола в 22 шампионатни мача за 3 сезона и закономерно беше натирен обратно в Евъртън, където, забележете отбеляза 0 гола в 18 шампионатни мача. Няма що – дано Газа да не е чул.
Виж ти – станаха тамън 11. Бъдете сигурни, че има и още – но тези са най-рафинираните, дето има една дума.
Та, това беше първата част. Дано да ви е харесала. Втора част – скоро.