Събитията
Червените от града на Бийтълс започнаха устремно мача и още в 18 минута прекрасно разиграване между Кайт и Суарез постави втория сам срещу Счезни и изпрати отбраната на Арсенал на почивка в топлите страни. Вратарят на Топчиите се спусна в краката на Суарез, който само това чакаше и дузпата беше налице. Доколко беше легитимно отсъждането й, оставяме на Боби Борисов, който и без това половин час ни занимаваше с идиотските си умосъждения, но така или иначе, дузпата си беше факт. Зад топката застана архитекта на атаката – Дирк Кайт, който обаче явно нямаше ден. Шчезни направи невероятно спасяване, а после още едно – за добавката на Кайт. Само 5 минути по-късно обаче дори и вездесъщият поляк не успя да спаси вратата си. Ниско центриране на игралият прекрасно в този мач Хендерсън, беше безпощадно засечено от Лоран Косчелни. Френският централен бранител изпрати топката неспасяемо в левия ъгъл на вратата на своя отбор. Ливърпул ликуваше. 8 минути. Точно толкова време беше необходимо на Артилеристите да се върнат в мача. В 31-та минута Саня буквално постави топката на главата на Робин Ван Пърси, който ловко се измъкна от опеката на Джейми Карагър и холандецът с прекрасен удар от упор възстанови равенството. Полувремето приключи при този резултат. По-интересното обаче беше невъзможността на Ливърпул да отбележи втори гол. 2 греди попречиха на Мърсисайдци да се оттеглят на почивката с гол аванс.
През второто полувреме на терена спокойно може да се каже, че имаше един отбор. Арсенал играеше подчертано защитно, без възможност да изнася качествено топката. Ливърпул натискаше по крилата и през центъра. Отбраната на Топчиите беше под обсада. Центрирания, удари, на два пъти Суарез размина защитниците на Арсенал като колчета. Но всички тези усилия останаха без резултат. Момчетата на Кени не успяха да отбележат. В отговор Артилеристите успяха да организират само две контра-атаки, които бяха нелоши, но твърде недостатъчни за да се противопоставят на амбицирания си съперник. Нещастие споходи Венгер, след като при неволен сблъсък между Хендерсън и Артета, втория контузи лошо челюстта си и беше изнесен на носилка с кислородна маска. Заменилият го Абу Диаби се включи отлично… за 15 минути, докато и той не се контузи в 82-та минута. Венгер се видя в чудо и постави на негово място Алекс-Окслейд Чембърлейн, който трябваше да играе на непривичния за него пост на централен полузащитник. Като прибавим и слабата игра на Алекс Сонг, който направи две много сериозни грешки този мач, които можеха да костват гол, Артилеристите изглеждаха в нокдаун.
Всичко това беше до 92-ата минута. Центриране от центъра в стил Денис Бергкамп и спринт на Ван Пърси зад защитниците на Ливърпул. Последва миг гениалност и изстрел в движение от малък ъгък, без дори да изчака топката да падне точно пред феновете на Арсенал (сещате се не Коп – а другата трибуна). Феновете на Арсенал си спомниха за Анри. Той решаваше така мачовете – без много зор.
Горчилка
Ливърпул беше по-добрият отбор. Не заслужаваха да загубят. Спечелихме незаслужено. Това са думите на героя от този мач. Летящият холандец показа джентълменство и не си приписа заслугите в този мач, което заслужава адмирации.
Сякаш проблемите на Ливърпул бяха в играчите и в безрезервната подкрепа на мениджъра към тях. При все десетките им опити да покорят вратата на Арсенал и невероятната подкрепа на ревящия стадион, бяха обречени на неуспех. Арсенал от своя страна, сякаш изчакваше. Това беше крайно рисково, но в крайна сметка се оказа победното решение.
До известна степен Топчиите изстрадаха успеха си, най-вече заради сравнително добрата игра в идиотската формация със защитници поставени малко преди центъра и един невероятен 21-годишен вратар. Въпреки че тази формация показа в Милано, че Вермален и сие не се справят добре изтеглени напред, в Ливърпул стояха по-стабилно, а и имаха доста повече късмет.
За мен Кени Далглиш направи грешка със смените, като Даунинг игра много слабо през второто полувреме и трябваше да бъде сменен по-рано. Изглеждаше тромав и взе няколко грешни решения, особено на фона на Хендерсън, който се представи прекрасно. Крейг Белами сякаш изглеждаше по-подходящ избор от Даунинг, особено през втората част. Донякъде причината за неуспеха може да се окаже и психоложическа, тъй като се видя, че Кайт до голяма степен се загуби след двата пропуска от дузпата.
На противоположния фронт на настроението се намира отборът на Артилеристите. След 2 успеха поред, срещу силни съперници, Лондончани показаха, че не бива да бъдат отписвани толкова бързо след турнирните им излагации. Арсенал показа и друго – че отборът е изпаднал в тежка зависимост от Робин Ван Пърси. Човекът-отбор, който в този мач вкара 31 си гол от началото на сезона, се е обградил с аура на победител и сякаш се опитва поне малко да го прехвърли и върху своите съотборници. Да видим доколко ще успее.
След излагациите на преките съперници на Арсенал за 4-тото място – Челси, Ливърпул и Нюкасъл, Топчиите мечтаят дори за мястото на Тотнъм – за да може психологическия удар да е двоен. Съседите от Северен Лондон загубиха злощастно домакинството си на Юнайтед и вече се ослушват за „любимите” си комшии.
Тепърва ще става интересно.