Макс Розър, изследовател от университета в Оксфорд, публикува графика в интернет, показваща продажбите на плочи през периода между 1973-а и 2013-а година.
По абсцисната ос са нанесени годините, за които е направено изследването, а по ординатната ос – продажбите в милиони долари.
Драматичното спадане на продажбите от средата на осемдесетте до сега не е изненада за хората от музикалната индустрия и самият факт, че пазарът на плочи бавно се разраства в последните няколко години, е малко чудо.
Индустрията с плочи разчита само на няколко компании, които произвеждат винили. Производителите разчитат на стари машини и винаги има риск те да откажат по всяко време. Въпреки проблемите много меломани продължават да си купуват плочи заради колекционерската им стойност.
Алън Уайлдър от "Рикойл" и "Депеш Мод" сподели своето мнение във връзка с качеството на звука на винилните плочи: "Чистият аналогов сигнал е нещо, което всички желаем. Въпреки това използването на плочите, за да се извлече, е много надценено. Музикантите трябва да спазват много ограничения и да направят много компромиси, за да издадат своите записи на плочи. Най-вече страдат басите, и за да се получи записът, трябва да се използва наистина висококачествена техника. Много слушатели говорят за топлината на звука, но не взимат предвид компресирания тънък бас, шума, идващ от повърхността на плочата, и изкривяването на звука. Въпреки това те продължават да твърдят, че чуват магическия звук от винила. Аз слушам цифрови записи, но не MP3 – използвам Apple lossless или файлове с по-високо качество. Най-хубавото в това да имаш плочи е да се грижиш за тях и да ги помирисваш, а не да ги слушаш."