Тъмната страна 2
Преди няколко дни ви представихме единадесетторката на неудачните трансфери, привлечени в Арсенал от идването на Арсен Венгер в тима. Време е за втората част.
Поредицата ни ще продъжи с още една класация, с която Мосю Венгер едва ли се гордее – а именно – най-добрите играчи, които са били оставени да напуснат по една или друга причина и след това са развили потенциала си. Ще се опитаме да не включваме крещящи имена от типа на Фабрегас, Насри, Анри или Виера, тъй като техните трансфери на определен етап са били предрешени и не е в нашата сила да знаем какво точно се е случило тогава. Не. Поредицата от случаи, за която иде реч е съвсем друга…
Ричард Райт
22 мача за 2 млн. паунда. Райт е купен през 2001 от Ипсуич (24 годишен по това време). В Арсенал играе сравнително стабилно, като могат да се отличат 1-2 по-запомнящи се грешки. Все пак нищо, което да го разграничава от титуляра Сиймън. След края на шампионския сезон е продаден на Евъртън, където играе добре, но за жалост кариерата му е белязана от хронични контузии.
Матю Ъпсън
Ако Франсис Джефърс беше „перлата” в селекцията от предишната статия, то Ъпсън е една от звездите на тази. Пристига при Топчиите през далечната 1997, когато е едва на 18, срещу чутовните по онова време 2 млн паунда. Ъпсън изкарава няколко сезона под наем в други клубове. През сезон 2001-2002 успява да запише 22 участия, но това не спира Венгер да го продаде на Бирмингам Сити през януари следващата година. Как върви кариерата на защитника след това? 128 мача за Бирмингам, 145 за Уест Хям – капитан на Чуковете и 21 мача за националния отбор. Може би нямаше да изглежда много зле, ако през този период Арсенал не бяха в постоянно търсене на добър защитник…
Фабрис Муамба
Може би не е най-неудачният трансфер на Венгер, тъй като французинът получава за Муамба 4 млн паунда при продажбата му. И все пак – заирецът показва в последните 2 сезона прекрасна игра. Вече има почти 200 мача за Болтън и ако, дай Боже, се възстанови – го очаква хубава кариера.
Стив Сидуел
Случаят на Стив Сидуел не е много по-различен от тези на останалите гореописани. Отгледан от юноша в академията на Топчиите, Стив не успява да запише нито един мач като титуляр за родния си клуб. В периода 1999-2003 е даван под наем в Брентфорд, Беверен и Брайтън и Хов Албиън. След което е продаден. Стандартна процедура. По това време е на 21. Следва изклюително силен период в Рединг, който тогава се катери уверено нагоре по дивизиите. Сидуел играе 187 мача за клуба и забележете… отбелязва 30 гола. Което не е никак зле, имайки се предвид позицията му на опорен халф. В момента се състезава за Фулъм, като е отбелязал 5 гола в 41 мача.
Еманюел Пти
Един от най-добрите опорни халфове, които клубът е имал. А заедно с Виера просто бяха непревземаеми. Сякаш играеха двама души с един мозък. За съжаление, след като го привлича през 1997, 3 сезона по-късно решава да го продаде на Барселона. Макар тук да има облекчаващи вината обстоятелства, като възрастта на Пти (30 години) и трансферната му цена(7 млн паунда), Венгер прави грешка с този трансфер. Само година по-късно, френският халф се завръща в Лондон, но този път защитавайки цветовете на Челси. Там показва, че още знае това-онова. Да не кажем, че доста знае.
Себастиан Ларсон
Шведът беше привлечен през 2004 на 16-годиншна от клуб с трудно за произнасяне име. Полека разцъфна и показа нелоши качества. Изиграва за Артилеристите 12 мача, като основно разчита да играе за различните купи в Англия. През 2006 е даден под наем в Бирмингам, където бързо показва способностите си. Явно бирмингамци не са лукови глави и бързо се усещат. Още през януари 2007 го купуват от Арсенал за 1 млн паунда. Какво следва ще попитате? Над 200 мача само в Лигата, 31 гола (за Бирмингам и Съндърланд) и 20 асистенции. Вярно, статистиката му не е като на Меси, но все пак не е лошо като за момче, струващо 1 млн.
Една от най-големите издънки в трансферната политика на Венгер. Отказът му да подпише нов договор с Челси през 2007 кара сините да го продадат „набързо” на големия си лондонски съперник, за да не останат съвсем на сухо година по-късно. Лас остава в Арсенал по-малко от 6 месеца, в които най-често е резерва на Фламини. Това го демотивира и решава да търси късмета си другаде. През януари 2008 е продаден на Портсмут. Само след 1 седон в Помпи, е купен от… Точно така – Реал Мадрид за 20 млн евро. В момента е сравняван с именития си предшественик в Кралския клуб – Клод Макелеле.
Еми… Това бяха пропилените възможности на Мосю Венгер. Поне по-сериозните от тях. Има и други, разбира се, но не попадат точно в нашите критерии. Оказа се, че не можем да съберем цял, равностоен състав (по постове) с равностойни футболисти, на които не е дадена достатъчно възможност. Имаме 7, но за сметка на това класни футболисти. Това бяха двете „черни” класации за трансферите на Професора. Скоро очаквайте трета част, която ще хвърли позитивна светлина върху умението на французина да привлича качествени играчи срещу жълти стотинки.