Разпределителят на националния отбор Константин Митев: „Поканата на Пранди обърка плановете ми“

Константин Митев изживява вълнуваща година. За начало превърна "Арда Кърджали" в добрата изненада на зимния полусезон в родната "Суперлига" – тимът му се оказа основния конкурент на "ЦСКА" за върха. Показателно, след напускането му в посока Иран през зимата, бившите му съотборници се свлякоха до петото място. След чудесното му представяне в "Санг Ахан Бафг", той се за върна у нас и се посвети на голямата си страст – плажния волейбол. Светкавично с новия му партньор Невен Нешев сформира най-успешната двойка у нас. За първи път в историята на страната ни влязоха в основна схема на турнирите "SWATCH FIVB". Тандемът стигна до финал на "CEV Challenger" във Варна и спечели турнира от същата верига в Кърджали. Митев и Нешев обаче имат по-велика цел – участие на Олимпийските игри в Лондон. Докато Силвано Пранди не обърка плановете им и не извика разпределителя на мястото на Георги Братоев в първия ни тим.

 

 

– Чувствам се част от отбора. Най-малкото защото нямаме друг избор. Ние сме един колектив, а поради малкото време всеки един от нас е длъжен бързо да се приспособява. Това направих и аз.

 

 

– Не, не мисля. Тя не е закъсняла, защото аз имах повиквателна още по-рано. Тогава обаче решихме с федерацията да помогна на националния отбор на България по плажен волейбол. Така че не се чувствам пренебрегнат, няма нищо такова.

 

 

– Да, така е. Но наистина всички страшно много ми помагат. Откакто съм с тима чувствам изключително израстване в играта ми, много голям напредък за невероятно кратко време. Имам и преимуществото на отлична физическа подготовка от плажния волейбол, където натоварванията са много по-големи. Така че сега развивам най-вече техниката си, знанията на треньорите в щаба много ми помагат.

 

 

– Трудно ми е да кажа, това беше решение на треньора. На мен никой не ми е обяснявал какви са били съображенията за един такъв избор. Просто един ден Пранди дойде и ми каза, че оставам в отбора, а Георги си тръгва.

 

 

– Той би трябвало да бъде титуляр в момента. Много по-опитен е. Имаше контузия обаче, макар и бързо да се възстанови.

 

 

– Не мисля, че посрещането е проблем. Винаги съм се радвал, когато един съперник е по-добър от нас в приятелски двубои преди важни турнири и първенства. По този начин си взимаме поука за грешките. Много по-лесно и по-бързо е да се възстановиш от загубите, отколкото от победите. Сега на световния шампионат ще бъдем далеч от мисълта, че ще ги надиграем лесно. Ще сме мобилизирани и няма да допуснем никакво подценяване. Един състезател, колкото и голям специалист да е, трудно бяга от подобни мисли. Затова и съм много доволен.

 

 

– Мисля, че фактът, че го наричат Професора, е достатъчно показателен. Просто нямам какво друга да кажа. Всеки треньор има своите плюсове и минуси, но при него плюсовете са много, много повече, затова е и на тази позиция към момента. Мога само да призная, че от него съм научил най-много от всичките наставници, с които съм работил. Като тук разбира се, изключвам баща ми, който ме е научил на „а” и „б” в спорта.

 

 

– Плажният волейбол в началото беше занимание за запълване на свободното време през лятото между сезоните. Постепенно обаче прекалено много се влюбих в този спорт и ми е невероятна тръпка. И започнах да играя професионално с най-голямо удоволствие. Това в последните четири години. Предишните три съм се пускал в турнири, но те не бяха особено професионални. Нямахме възможност за истинска подготовка и за истинска работа.

 

 

– Преди него бях партньор с Мирослав Градинаров. Той реши, че иска да играе с националния отбор в зала, докато аз държах на плажния. Там се разминаха нашите пътища. Невен искаше да направим двойка и при положение, че е най-добрият блокировач в България, аз не се колебах, всеки би искал да играе с такъв състезател.

 

 

– На нас просто в един момент много ни писна от всичките глупости около бази и съоръжения. Затова просто си купихме наше си игрище и ходихме да си търсим пясък някъде на морето, сглобявахме си го за 15 минути и бяхме повече от доволни, защото не трябваше с никой да се съобразяваме. В България момчетата нямат стимул да играят, защото има твърде малко турнири. При положение, че има две надпревари за български двойки и една международна, в която повече от половината наши състезатели не участват, желанието за подготовка се губи. Докато ние излизахме извън страната, играхме на най-големите турнири по света. Не го казвам от високо самочувствие, но просто нямаше шанс някой у нас да ни бие. Все пак ние се готвихме три месеца, а другите родни двойки – по две-три седмици. Важно е да се направят повече състезания. Ето, когато дойдоха "Mtel Вeach Masters" първата година организираха пет турнира, след това четири, тази година три. Догодина може изобщо да няма плажен волейбол в България.

 

 

– Към момента правата ми се държат от "Пирин Балканстрой". Ако ще играя в България, ще трябва с тях да се посъветвам. Ако имам хубава оферта от чужбина, вярвам, че няма да имат нищо против да замина да играя. Засега обаче нямам никакви предложения. Надявам се след световното да има такива. Догодина обаче не знам. Хванали сме се така сериозно с плажния волейбол, но националният тим ми обърка малко плановете.