Поуки.
Поуките са за хора, които могат да си ги намерят. За останалите, думата е непозната. Влизаш в магазин, купуваш си най-големия боклук за много пари и се кефиш. Добра сделка. Или пък излизаш да отмъщаваш на отбор, който преди половин година ти е вкарал 8 гола и пускаш Росицки титуляр и сменяш най-силния си футболист с Аршавин, който прави по 2 точни паса на мач. Но не си вадиш поуката. Собственият ти капитан ти се чуди на тактическия гений, феновете, които никога не са посмяли да кажат една дума срещу теб, те освиркват. Но ти си доволен от себе си!
Ясно беше, че Арсен Венгер не разполагаше с много опции в този мач. След като се наложи Вермаелен да играе ляв бек?! Но той пък се представи прекрасно – както обикновено и заформи чудесно партньорство с най-добрият от играчите на Арсенал в този мач – Алекс-Окслейд Чембърлейн. На мен поне ми беше ясно, че Артилеристите ще загубят този мач, въпреки че от 5 месеца нямали домакинска загуба – какво от това. Вижда се, че отборът е в много лоша форма, а контузиите на Анри и Артета само усложниха положението.
Съра също имаше проблеми преди мача – както с контузени, така и с непостоянството на Рууни и Нани – двама от най-важните му играчи. Джони Евънс… него по-добре да не го коментираме. Валенсия, както обикновено в последно време, отново се яви спасител на отбора и архитект на победата, дето има една дума. Други проблясъци в този мач нямаше. На фона на инфарктното дерби между Тотнъм и Сити няколко часа по-рано, това си беше дори скучно на моменти. Допълнителна горчивина остави и не-включването на наш Митко в титулярния състав на който и да е етап от мача, но в оправдание на Съра ще кажем, че той направи една извънредна смяна още рано-рано.
Феновете на Юнайтед биха казали, че отборът показа характер и крачи уверено към юбилейната си 20 титла. За какъв характер може изобщо да става дума, при положение, че аз не съм виждал Арсенал в по-окаяно състояние – физически и душевно откакто ги гледам – има-няма вече 17 години. Не бих омаловажил постижението на Юнайтед – победа навън срещу вечния враг, но тук заслугата за загубата на Арсенал е повече тяхна! И на техния треньор. Едно хубаво нещо е, че Венгер пак пое отговорност – много отговорен човек, ей! Цял сезон го бият като тъпан, а той поема ли, поема отговорност. Ако бях простак, щях да кажа, че нещо друго поема, ама не съм и затова ще си мълча!
Съра доволно потрива ръце, защото е само на 3 точки след лидера и местен враг Сити, но без да има напрежението от участие в Шампионска лига и Купа на Лигата. Сити от своя страна показа, че му липсва характер, тъй като Манчини е наясно, че победата срещу Тотнъм беше незаслужена и най-вероятно се чуди още колко такива ситуации ще има до края на сезона.
Венгер от своя страна, трябва веднъж завинаги да реши дали иска да се отърве и от последния си бастион на победата – а именно капитана на отбора и негов най-добър играч – Робин Ван Пърси. Защото ако Арсенал остане на пето място този сезон, няма да се класира в Шампионската лига за пръв път от 14 години и Робин, който и без това е апетитна хапка, най-вероятно ще помаха от Довърския ферибот за сбогуване. Другият вариянт за класиране в ШЛ е спечелването й – което, обаче в момента повече се доближава до историите на Ред Бредбъри и Айзък Азимов.