Световният номер 3 Новак Джокович трябваше да изиграе пет дълги сета в първия кръг, за да се пребори за място във втория кръг на "US Open". Сърбинът срещна неочаквано голяма съпротива от сънародника си Виктор Троицки и се нуждаеше от 3:40 часа на 35-градусовата жега в Ню Йорк за крайното 6:3, 3:6, 2:6, 7:5, 6:4. Ето какво сподели Ноле след срещата с типичното си чувство за хумор:
Новак, игра на ужасяваща жега срещу Троицки. Тежко ли ти беше?
– Наистина беше ужасяващо топло. Но е така за всички. Проблемът с горещините е част от живота на тенисиста и няма как да избягаме от него, не можем да го променим. Решението е просто да бъдеш търпелив и да чакаш да дойде сянката. Така както сторих аз.
Кой беше твоят най-критичен момент в мача?
– Бил съм в много тежки ситуации и преди, играл съм много дълги срещи в тежки условия, чувствайки се изтощен. Идва един момент, в който човек започва да се паникьосва, защото не е достатъчно добре физически. Тогава опонентът от другата страна на мрежата взима предимство и не е лесно. Хубавото е, че преодолях кризата в този двубой.
Коя беше повратната точка в мача за теб? Какво ти помогна да обърнеш нещата в своя полза?
– Обратът дойде в средата на четвъртия сет, когато започнах да разчитам малко по-добре сервиса на Виктор. Тогава направих пробив, който ми даде повече самоувереност и се върнах в мача. След този момент във всеки негов гейм имах своите шансове. Той сервираше невероятно добре през целия двубой. Никога не съм го виждал да го прави толкова убедително. Това му даде много безпроблемни точки, асове, уинъри. Аз си повтарях: Спокойно, дръж се, той ще се умори и ще имаш шансове. При тези условия и тази дълга среща, той наистина се умори. И аз се възползвах от възможността.
Откога се познавате? Разкажете ни вашата предистория?
– Познаваме се от наистина доста време. Израснали сме заедно по турнирите за юноши. Тренираме съвместно от години. Мисля, че пътищата ни са общи откакто аз бях на девет години. В първия турнир в кариерата ми изобщо преди да навърша десет, той направо ме размаза във втория кръг. Често говорим за тогава. Извън корта обаче сме много добри приятели. Печелили сме като тандем за купа "Дейвис", спечелихме и европейското отборно първенство до 18 години. Така че споделяме много хубави спомени. Никога не е лесно да играеш срещу добър приятел на корта. Той имаше лош късмет в тази среща, защото наистина играеше феноменално. Беше определено по-добрият в част от срещата.
Натоварващо ли е да играеш срещу някого, с когото си обвързан емоционално?
– Определено. Опитваш се да запазиш жаждата за успех като стъпиш на корта, защото си професионалист. Трябва да правиш това, което правиш обикновено. Трябва да се опиташ да триумфираш без значение кой е отсреща. Има малки моменти, в които добрите взаимоотношения си проличават – малко повече уважение, по-добро поведение на корта.
Видя ли знаменития удар между краката на Федерер в първия му мач?
– Не. Виждал съм го да прави такъв отблизо миналата година, когато топката мина покрай мен на корта (усмихва се). Мисля, че това е достатъчно травмиращо преживяване. Виктор се опита да направи същия удар между краката в нашия мач и аз си казах само: "Не, не, моля те. Моля пропусни. Не ме унижавай и ти."
Когато Федерер направи отиграването миналата година, ти как се почувства?
– Камерата продължаваше и продължаваше да го повтаря. Беше наистина невероятен удар и то на тази сцена пред толкова публика. А той го направи и в последния гейм. Огледах се – всички ръкопляскаха. Окей тогава, ръкоплясках и аз.
Ти като прочут имитатор можеш ли и това да изимитираш?
– Определено не. Не съм така добър в този удар като него. Пък и съм особено внимателен с ракетата си. Ако разбирате какво искам да кажа.
По време на мача ти направи аналогия с това да спиш с жена си на корта. За какво ставаше въпрос?
– Виктор ме попита за сравнение как се чувствам, когато отида на сянката. Слънцето залезе и вече не усещах жега. И тогава ми хрумна – да спиш с близък човек е също толкова приятно. Затова ги сравних.
Коментари