Ненормаелен!
Помните ли мача “Арсенал” – “Блекбърн” от октомври 2009? И аз не го помня, няма проблеми. Помня само, че “Арсенал” биха с 6:2 и мачът беше специално за любителите на хубавия футбол. Това, с което може още да се запомни този мач, е голът на Томас Вермаелен. Една бомба изстреляна от около 25 метра и летяща ниско към левия ъгъл на “Роувърс”. Тогава вече бях сигурен – този човек е Ненормаелен!
Известен още като Верминатора (аналогия с Терминатора), заради безпощадността, с която пресира противниковите нападатели, Томас Вермаелен се нуждаеше от малко повече от месец игра, за да се докаже като един от най-важните футболисти в отбора на “Арсенал”.
Белгиецът пристига в отбора през 2009 г. срещу £ 10 млн. Безценица за това, което предлага с играта си. Времето от пристигането му – 19-и юни 2009 г. до 15-и август явно е било предостатъчно за адаптация, тъй като белгийският терминатор бележи още в дебюта си срещу „Евъртън”.
Защитникът се отличава с изключителна интелигентност и непоколебимост пред противници, които са значително по-бързи от него. Отношението му към играта много напомня за стила на Видич – на моменти брутален, но с хирургическа прецизност. С постоянството в представянето си за няколко седмици Томас се превръща в абсолютен любимец на феновете заради хрисимия си вид, интелигентната си игра и точните намеси… И най-вече заради факта, че феновете видяха в негово лице наистина интелигентен централен защитник – отдавна забравена гледка. „Арсенал” никога не е имал сериозни проблеми по двата бека. Ашли Коул, Силвиньо, Клиши, Андре Сантош, Киърън Гибс в лявата зона и Лаурен и Саня отдясно. Наистина Ебуе правеше глупости, но проблемите в центъра винаги са били много по-сериозни. От шампионския сезон 2003/2004 насам „Арсенал” непрестанно имат проблеми със защитата, къде заради вратарски глупости, къде заради отделни защитници (избухванията на Галас, идиотщините на Джуру, Скилачи и сие), затова мнозина видяха в лицето на Вермаелен истинския месия на отбора. И той не ги разочарова – през първия си сезон в клуба, белгиецът изигра 45 мача във всички състезания, имаше много решаващи намеси и генерално беше определен като един от тримата най-стабилни защитници през кампанията (заедно с Ричард Дън от „Астън Вила” и Бранислав Иванович от „Челси”). Като черешка на доброто му представяне дойдоха и осемте гола и две асистенции, които Вермаелен направи през този сезон. За сравнение – Иванович отбеляза 1 гол в 40 мача през сезона, а Дън – 3 гола в 44 мача. Логично, белгиецът беше избран от колегите си в отбора на годината.
Вторият му сезон при „артилеристите” започна много зле – след 3 мача Томас се контузи и не игра до април. С две думи – изтърва целия сезон. Това личеше особено болезнено в моментите, когато се налагаше Косчелни и Скилачи да правят ключови намеси. Намесите им бяха ключови за противниците, тъй като често решаваха мачовете в тяхна полза (за справка – финалът за купата на лигата от февруари 2011 г.).
Гледайки мъката, която предизвиква централната линия защитници в отсъствието на вече вице-капитана Вермаелен, феновете оценяват неговия интелект и способността му да греши изключително рядко.
По мое мнение определящо за един централен защитник е способността му да подреди линията и да задава темпо на движение (в това отношение Алесандро Неста беше ненадминат), да греши рядко и също така да бележи голове във важни за отбора моменти (Видич). По трите показатели белгиецът е много силен – нерядко го виждаме да се втурва в атака, без това да създава допълнителни рискове за отбраната. Друго характерно за играта му е умението за изнасяне на топката. Тони Адамс беше много силен в това отношение – но Вермаелен не му отстъпва – често, когато Фабрегас отсъстваше през 2009 – 2010, а Уилшър още не беше пълноправен член на титулярния отбор, на Вермаелен му се налагаше да се движи бързо. Тук трябва да добавим и моментите, в които трябваше да покрива грешките на Галас, който беше по-бавен от белгиеца.
Вече споменах, че Томас греши рядко (видно е особено на другите централни защитници в „Арсенал”), а също така грешките му най-често са от твърди влизания, които се превръщат в нарушения. Не бих го разглеждал като груб играч, по-скоро има много твърд стил. Да, Виера беше твърд играч, Рой Кийн и Масчерано също – но се превърнаха в икони за своите отбори. По този показател Вермаелен има още какво да работи, случвало се е да прави тежки влизания в близост до наказателното поле, но да сгреши от глупост – аз поне не си спомням.
Третата характеристика е най-силно застъпена у белгиеца – голове от статични ситуации, от игра, с глава, с крак – за него няма значение. Способността му да се движи сравнително леко за централен защитник често го поставя в голови положения. Явно Томас има нюх за тези неща, тъй като за четирите си сезона в „Аякс” отбелязва 11 гола, а в събота срещу „Уест Бромич” го видяхме отново да бележи.
Освен чисто техническите си характеристики, Томас просто радва с играта си – по начина на движение много напомня за най-добрите защитници – Малдини, Санети, Неста, Видич и много други, за които нямаше тайни в движението на противниковите нападатели. Умееха да гадаят играта с гръб към целия противников отбор. Вермаелен много наподобява Видич по начина, по който се ориентира, особено при изпълнение на статични положения. Друг аспект от играта му са головете, за които вече споменах. Но все пак, ако си дръвник – трудно ще се впишеш в отбор, който изповядва философията за игра на „Арсенал”. Който не ми вярва, да попита Олег Лужни и Себастиан Скилачи!
От обратната страна на монетата е хроничната контузия на Вермаелен в ахилеса, заради която пропусна почти целия минал сезон. Това доведе до редица главоболия за Венгер, който така и не можа да намери свястна двойка централни защитници, които да не правят пакости всеки мач, в отсъствието на белгиеца. Тази година всичко върви като по вода – Вермаелен си връща формата, бележи и отборът на „Арсенал” се издига като феникс от пепелта, където го прати вечният враг „Юнайтед” на 28 август. Времето ще покаже дали за Томас Вермаелен има запазено място сред имената на Франко Барези, Франц „Кайзера” Бекенбауер, Паоло Малдини, Тони Адамс и Фернандо Йеро.