Алегри срещу Венгер
Преди мача Милан – Арсенал имахме уговорка с най-добрия ми приятел Димо да напишем заедно статия – кой как е видял сблъсъкът между два от водещите отбори в Европа. Допълнителен елемент на драматизъм е и това, че аз съм поддръжник на Милан, а той на Арсенал. За моя радост отборът ми спечели, а погледът ми за начина, по който го постигна може да проследите в следващите редове…
Първо полувреме
Мачът започва и всичко ми се струва наред, само дето тоя Робиньо не мога да го гледам. Знам, че Патока беше контузен, но до последно се надявах да го пуснат титуляр. Малко нерешителна игра на Милан, което позволява на Росицки да отправи опасен удар, но за радост е в аут. Принца връща с пета на Кларънс, но за жалост ударът на холандеца удря мрежата, но от външна страна.
Тук почвам да се притеснявам, че пак ще ни шляпат Арсенал, които вече почват да си подават по умело. Намесите на Антонини също не ми се струват на висота. Абе като си гледаш собствения отбор ти е яко изтръпнало. Кларънс излиза контузен и на негово място Урби – пак холандец, пак тъмнокож, само дето тича много повече, но не може да я подава толкова добре. Може и да е за добро.
Тук идва приказният момент – един Принц (малко мургав и без принцеса в конкретната ситуация) взима топката на гърди и… колко ми е добре! Това момче е абонирано да вкарва запомнящи се голове! Кефя се тихичко, защото 1:0 нищо не значи.
Мачът тръгва добре и вече почвам да виждам какво се случва – тоест Арсенал не знаят къде се намират! Пак си я цъкат в центъра, но пресата на Милан е сериозна и верните пасове на топчиите доста намаляват. Тоя Робиньо направо ми пълни душата (а по принцип ми е доста неприятен), гони до последно защитниците и вратаря и не им дава да изнасят топката. Едни тупаклки на Ночерино, но за жалост са вън. Принца усети, че играта му върви и я подава с пета. Като цяло на момчетата им спори.
Втори момент – Златан получава топката (май е в засада, ама свирка няма) и тръгва! Централните защитници на Арсенал за пореден път нямат идея как да го спрат! Напредва, навлиза към наказателното поле и я вади перфектно на Робиньо за 2:0! Тук вече не съм тихичък, направо избухвам! Друго си е с 2 гола напред! Златан и Робиньо ми пълнят душата, макар да съм огромен критик и на двамата, но в този мач са направо феноменални!
Милан видимо играе добре, а нещата се получават! Щастлив съм, мамка му, ама как да се израдвам яко, като се сетя, че и Ливърпул ги пляскахме 3:0, а накрая пих 100 уйски на екс, за да не се разрева от злоба! Може би взимам резултатите на Милан прекалено лично, ама какво да правя като ги следя от началото на 90-те и не мога по друг начин.
Второ полувреме
Арсен пуска Анри, а на тоя как му върви срещу италиaнски отбори. Надявам се, че загубената бързина ще го притъпи малко, ама си е лисица, знае ли човек. Втория нападател ще отвори повече пространство на Ван Перси, а той я вкарва от където си иска тоя сезон.
Още ми е изтръпнало, ама Златан я държи много добре, подава на Робиньо, защитник на Арсенал отива на кънки и 3:0! Това бразилче играе мачът на живота си!!! Вече съм сигурен, че са наши! Преса първо на изнасящите защитници, а когато топката мине – много стабилна игра с нисък блок от „диаманта” на Алегри.
Всичко работи страхотно, Мексес и Силва работят отлично при изнасяне на топката и се подсигуряват, когато лондончани атакуват. Уплахът на Антонини от първите минути си е заминал, като дори има две възможност за гол. Абате е отличник по другия фланг, а Ван Бомел е затворил центъра! Още опасности, създадени от Ибра и компания се радуват пред вратата на Арсенал.
Почвам да се дразня, щото с лека ръка се изпускат хубави положения. Дано не ни вкарат!
И речено-сторено, Анри прави невероятен пас към с пета Ван Перси и… Абиати прави спасяването на вечерта!!! Страхотна работа, както на нападателите на Арсенал, така и на вратаря на Милан (да не се бърка с Жоро Вратаря)! При 3:1 и 0:2 в Лондон нещата щяха да станат трагични – язък за добрата игра (сещате ли се за Депортиво – пак много ги мачкахме в Милано и после 4:0)! За радост мрежата още е чистичка!
Мосюто пробва да раздвижи играта с Окслейд-Чембърлейн и действително се забелязва позитивна промяна.
Тук идва и един финт на Златан срещу неориентирания Джуру и съдията сочи където трябва. За мен наказателният удар е 100%. Счесни хваща ъгъла, но топката е в сака – 4:0. Вече ми е едно приятно… Чак не ми се вярва, защото освен резултата, играта на любимия отбор също е на изключително ниво!
Има още възможности за Милан и епизодични добри изяви на Арсенал, но не ми пука! Пак сме в в Центъра на европейския футбол! Гранде Милан се завърна сред големите след няколко години мъки!
За Арсенал
Тактиката
В това отношение Алегри показа кой е шефът. Да ме прощава Венгер, обаче италианецът му натри носа. При все, че най-опитният му халф се контузи в 10-тата минута, центърът на терена беше „тера инкогнита” за футболистите на Венгер. Артета и Рамзи бяха на светлинни години по отношение на движението си, спрямо Ночерино и Боатенг. Докато Сонг поне отнемаше топката, трябваше ли тя да се изнесе от него отпред се изправяше една гора от жълти фанелки, сякаш забити в тревата от времето на построяването на стадиона. Гордостта на Артилеристите – умението им да се движат по терена в този мач беше пълен мит.
В допълнение, футболистите от Милано се връщаха много по-организирано от съперниците си, когато трябваше да се отбраняват, грешаха по-рядко и най-вече бяха построили защитната си линия близо до вратаря, а не на колелото на тролея, където се намираха Вермаелен, Саня, Кошчелни (преди да се контузи, а в последствие и онова недоразумение с червен перчем Джуру) и Гибс.
Алегри постъпи по-умно от Венгер с пресата, която създаде, която даде шанс на Арсенал да владеят топката без да имат възможност да я изнесат. Какво означава това? Повече грешни подавания. Повече отнети топки. Повече голове – тамън 4 на брой.
Отговорност
Макар да го намирам за крайно неприятен човек, Златан заслужава признание заради отговроността, която пое при изтеглянето на и без това неадекватната защита на Арсенал и освобождаването на пространства за Робиньо и Боатенг. Шведът се справи прекрасно с тази си задача – в центъра, в нападение, по фланговете – сякаш беше навсякъде – поемаше топката, връщаше се, подаваше, извеждаше съотборниците си.
В нападение Артилеристите правеха точно обратното – първо неприятно впечатление направи, че нерядко Киърън Гибс (20 годишен, завръща се след 3-месечно лечение на контузия) беше натоварен да изнася топката от своето поле. Докато Рамзи се чудеше дали е вярна теоритята, че всеки път като вкара гол и някой известен умира, а Артета се питаше дали всъщност е крило или бутче или вратна пържола и какво по дяволите прави на фланга, двата бека на Топчиите отправяха безумни центрирания, които бяха лесна плячка за Тиаго (със сигурност най-добре играещият централен защитник в света към момента).
В постройката на Венгер нещо куцаше здраво. Вермаелен също изнасяше топката, а после тичаше да покрива зеещите дупки. Неприятно впечатление направиха индивидуалните грешки на Вермаелен (при втория гол) и на Саня (неколкократни), тъй като това не им се случва по принцип.
Анри
Големият човек и големият футболист си тежи на мястото – макар и на 34. Анри показа хъс и желание за игра в последния си мач. Жалко, че съотборниците му го разбраха криво и предпочетоха да гледат хореографията на публиката, вместо да се напънат да отбележат един гол поне. Както винаги, френската легенда напомни за най-добрите си години и изведе страхотно с пета Ван Пърси, чийто изтрел от воле беше отразен от Абиати. Жалко за Анри, който наистина заслужаваше нещо повече от този резил в последния си мач.
Мисъл
За реакциите на играчите на Арсенал всеки коментар би бил слаб. Затова е по-добре изобщо да не се четат. Ама моля ви се – Шчезни казва, че имало шанс за Арсенал в реванша. Очевидно момчето е преяло със сняг. Друго обяснение не може да има, съдейки по играта на съотборниците му. Единственото по-разумно, което ми хрумва е, някой е му е подменил лещите и затова да не е видял какво се случва на терена пред него.
В заключение мога само да кажа, че е крайно време за момчетата от Лондон да осъзнаят, че 3 пропуска са много за мач в Шампионската лига. Никой отбор не прощава такива грешки, камо ли 7-кратният носител на титлата.
Късмет у дома, момчета и дано вкарате гол J!