Снощи много фенове на
Арсенал почувстваха нещо, забравено отдавна. Най-големият им любимец да играе с цветовете на техния клуб и отгоре на всичко да отбележи.
Срещата между
Арсенал и Лийдс винаги е носела заряд. Поне откакто аз гледам
футбол, тези мачове винаги са били по-особени. Йоркширци са прословути със своята непримиримост, все пак това е отборът, който миналата година от позицията на втородивизионен тим отстрни
Манчестър Юнайтед,
Тотнъм от ФА и беше на крачка да стори същото и с
Арсенал… Но Фортуна тогава се намеси.
Вчера нямаше нужда Фуртуна да се намесва, защото
Арсенал си имаше Анри. Легендата, най-добрият играч за всички времена на тима, човекът с паметника пред стадиона! Сякаш целият мач бе оставен на заден план – вяла игра, вяли
коментари, слаба концентрация на лондончани, вълна от електричество по трибуните. Ясно беше дори и за хората, които нямат нищо общо с футбола. Всички чакаха нещо. В 68-та минута то се случи. Кралят се завърна. Тук правя уточнение, че тъй като титулярният му в миналото 14. номер беше даден на Уолкот след напускането на Анри през 2007г., при завръщането си за
Арсенал, Анри получи „другият” си любим номер – 12, с който стана рекордьор по голове във Френския национален отбор. Та, дойде 68-та минута, Венгер правеше двойна смяна – невероятният Алекс-Оукслейд Чембърлейн (един по-умен вариант на Тео Уолкот и по-млад с 5 години от него) и яловият Шамак напускаха игра. Стадионът избухна. На страничната линия чакаха самият Уолкот и Краля. Емирейтс стейдиъм не можа да се успокои през следващите 10 минути. Какво щастие за феновете на
Арсенал. Те чакаха почти 5 години (Анри играе за последно с екипа на Артилеристите през март 2007 срещу
ПСВ Айндховен в Шампионската лига), като никой не е вярвал наистина, че някога отново ще го види с екипа на лондончани. И то точно на 125-тата годишнина на клуба.
10. Точно 10 минути бяха нужни на Анри за да напомни на себе си. Французинът седеше на ръба на засадата извън наказателното поле и чакаше. Алекс Сонг го намери вдясно на вляво с пас в стил Денис Бергкамп и Анри направи специалитета си – лек, прецизен удар в далечния ъгъл под полонжа на вратаря. Какво се случи на Емирейтс след това е неуписуемо – сякаш стадионът имаше собствена душа, която дълго беше чакала да излезе на светло. Стадионът се разтресе, а радостта на Краля беше просто неуписуема. Първо отиде да поздрави феновете зад вратата на гостите, а след това изтича и прегърна Венгер – човекът, открил го за големия
футбол. След гола нищо повече не се случи, освен един удар на Микаел Форсел по посока вратата на Шчезни, който беше спасен от вратаря на
Арсенал. Сякаш никой не го интересуваше повече нищо. Кралят се завърна у дома. И отбеляза гол. Всичко, за което мечтаеха феновете. Това беше. Начало и Край. За 10 минути.
След края на мача Анри тържествуваше искрено и отдели няколко минути за да се поздравява с публиката на Артилеристите. Чест прави на футболистите на Лийдс, които специално отидоха да го поздравят след последния съдийски сигнал. Истински английски джентълмени.
Това беше. Една кратка приказка – 10 минути първо действие. 13 минути второ действие.
Чакаме още. 6 седмици са доста време – Анри ще има предостатъчно време да се развихри. А на привикналите да не очакват вече фенове на
Арсенал, наистина малко радост ще им дойде добре.
Коментари