Големите губещи
Логично краят на сезона е време за награди. Първите индивидуални вече бяха раздадени. В неделя Футболната Асоциация на Англия обяви победителите за най-добър играч на сезона – Робин Ван Пърси от Арсенал и най-добър млад играч във Висшата лига – Кайл Уокър. Също така беше представен най-добрият отбор – разбирайте най-добрите на своите постове от август насам. И докато никой не може да оспори абсолютната победа на Ван Пърси, то в отбора на сезона все пак лъснаха някои странни, да ги наречем, положения. В светлината на все повече забогатяващите клубове от т.нар. „Голяма Четворка” беше меко казано нелогично отсъствието на футболисти, които през целия сезон показваха постоянство и в крайна сметка не намериха място в идеалния отбор на сезона. Тук ще изготвим наша си, собствена класация, в която и други заслужили ще намерят място.
Джо Харт срещу Микел Ворм
Победата на Харт не е незаслужена, все пак той вече е опитен вратар, независимо от крехката си възраст, а и нека не забравяме, че е титуляр в националния отбор на Англия. Но статистически с нищо не превъзхожда Микел Ворм от Суонзи. Имайки се предвид цената на защитата, която играе пред Ворм и на тази на Сити, изглежда холандецът се е справил никак нелошо със своите 13 чисти мрежи през сезона и 2 спасени дузпи. Харт има 15 чисти мрежи и 1 спасена дузпа. Тим Крул от Нюкасъл има 14 чисти мрежи, 2 спасени дузпи и дори асистенция. Но, какво да се прави.
В класацията на защитниците всичко изглежда наред – всяко едно от имената се е доказало през сезона и едва ли има две мнения, например, че Кайл Уокър или Венсан Компани бяха най-добрите на постовете си.
При халфовете обаче нещата стоят малко по-различно. Странно е присъствието на Яя Туре от Манчестър Сити, който през сезон 2010-2011 беше един от най-добрите играчи изобщо в Англия, но през настоящата кампания пропусна доста мачове. Макар и един от малкото, който не влиза в ротацията на Манчини, изключително постянен, най-добрият опорен халф в Англия, подава и вкарва, все пак имаше други халфови линии, с други момчета, които се представиха никак нелошо. Отделен въпрос е защо идеалната единайсетторка трябва да има два опорни халфа, тъй като Скот Паркър вече присъства и едва ли има някаква конкуренция на позицията си този сезон.
В обедняващата откъм англичани Висша Лига странно изглежда присъствието и на Уейн Рууни в идеалния състав. Нека не забравяме, че макар да има 26 гола и 7 асистенции, Рууни проспа една част от сезона. Наистина, когато клубът му се нуждаеше от него, той беше там – но Агуеро например има 22 гола и 8 асистенции, като това, което отличава Рууни е по-доброто съотношение голове/игрови минути. Рууни вкарва гол на всеки 98, докато Агуеро на всеки 104. И тук отново се връщаме на Нюкасъл. Големите губещи по отношение на индивидуалните награди. И двамата им основни нападатели (след контузията на Бест) – Дебма Ба и Сисе са отбелязали общо 27 гола заедно и са направили и 7 асистенции (общо). Не е никак лошо, имайки се предвид, че Сисе има всичко на всичко 746 игрови минути (или по един на всеки 67!). Двамата обаче, както и Кун Агуеро останаха в сянката на прожекторите що се отнася до индивидуално отличаване на представянето им през сезона.
Клинт Демпси
Най-големият губещ. Американският халф-нападател и крило прави сезона на живота си. Гледайки го се чудя, дали ако се наложи да играе като вратар няма да се справи със същия успех, с който наказва противниковите защити. Престъпление е невключването му в състава на сезона. Не знам дали, колегите му, които не са гласували за него са му нещо обидени или, че в Англия е въпрос на престиж да няма американци в тази класация (все пак те казват на футбола сокър?), но оставянето му извън отбора повдига някои въпроси за целия смисъл от такива класации, в които най-добрият в атакуващата част от халфовата линия, дори не е номиниран за наградата играч на сезона. Неговият Фулам наистина е средняшки отбор, който в началото на сезона играеше катастрофално, но именно в светлината на това издигане от пепелта за Лондончани, дойде и възхода на Демпси. 16 гола и 7 асистенции дотук, или по един гол на всеки 190 минути за него. Общо във всички състезания данните са даже по-интересни – 22 гола и 12 асистенции. Подвизите му обаче не се ограничават само в рамките на статистиката. Когато клубът реши да се раздели с Боби Замора през Януари и новозакупеният Погребняк се контузи – Демпси беше изпратен да играе централен нападател в клуб, който не се слави с най-голямата голова мощ. Какво се случи – Демпси продължи да вкарва и да подава.
Отсъствието му в „отбора на сезона”, сравнено с личното му представяне е меко казано несериозно. Но какво пък – поне тази година идеалният отбор изобилства от англичани. Цяло чудо е, че Лампард го няма в единайсетторката.