Поредните разочароващи мачове на „
Манчестър Юнайтед“, „
Манчестър Сити“ и „
Челси“ очертават една обща картина на неубедителност на английските отбори в „Шампионската лига“. Очевидно е, че формата на големите отбори от Острова с всяка следваща година, като че ли става все по-слаба и по-слаба. Не беше отдавна, когато на полуфиналите в „ШЛ“ наблюдавахме три английски отбора, а сега се питаме дали три от четирите класирали се ще продължат в елиминационната фаза. Колкото и невероятно да звучи има реални шансове двата гранда на Манчестър и „
Челси“ да продължат участието си в евротурнирите в по-малко престижната „
Лига Европа“.
Последният кръг, който наблюдавахме тази седмица ни показва как единствено
Арсенал, може би само заради невероятния „
Робин ван Перси“, прави изключение в общата тенденция на провал и разочарование, която английските отбори носят на своите фенове. Първо „Юнайтед“ изпусна трите точки в домакинския си мач с „
Бенфика“, с което пропусна шанса да си осигури класиране в 1/8 финалите на „ШЛ“ този сезон. Португалския тим успя и в този мач да спечели точка срещу именития си съперник, с което си гарантира участие в следващата фаза на турнира, а също така има по-добри шансове от „Юнайтед“ да завърши на първа позиция в група „C”. Вярно е, че шансовете на „
Базел“ да спечели срещу „Юнайтед“, макар и на собствения си стадион, са минимални, но надеждата умира последна и със сигурност швецайрците ще бъдат крайно мотивирани в последния мач от тази фаза на „ШЛ“. Не е за пренебрегване и фактът, че в предишния си мач като гост „
Базел“ спечели точка срещу „Юнайтед“ със зрелищносто 3:3 на Олд Трафорд. Все пак един равен резултат между двата тима би класирал „Юнайтед“, но напрежението върху „Червените дяволи“ се покачва и кой знае – може да им се отрази или в този мач или в мачовете за първенството, които предстоят. Въпреки победната серия, в която се намират в момента „Юнайтед“ споменът за позорното 1:6 на Олд Трафорд срещу „Сити“ не е толкова далечен, а и последните три победи във „Висшата лига“ с по 1:0 бяха крайно неубедителни. С наближаването на коледните и новогодишни празиници като зрители можем с нетърпение да очакваме следващите мачове на „Червените дяволи“ както в „Висшата лига“ така и в „ШЛ“. Въпросът дали „Юнайтед“ ще поднесат хубав или лош подарък на своите фенове остава деликатно отворен.
От другата страна на града наблюдаваме двете лица на „
Манчестър Сити“, които те демонстрират – по един начин изглежда отборът във „Висшата лига“ и по съвсем друг в мачовете от „ШЛ“. Това не може да ни изненада. Въпреки, че „Сити“ разполагат със страхотни футболисти, повечето от които имат опит в „ШЛ“, отборът още не е напълно сработен и като колектив им липсва опитът в големия европейски клубен турнир. В последния кръг „гражданите“ загубиха от
Наполи, с което изпуснаха и втората позиция в група „А“ на „ШЛ“. Разликата между двата отбора е едва точка, но предвид по-доброто представяне на италианския клуб в директните сблъсъци (равен като гост и победа като домакин) изравняването по точки би било в полза на „
Наполи“ в крайното класиране на групата. Ако „
Наполи“ спечели последния си двубой от групата – срещу аутсайдера „Виляреал“, които така или иначе нямат шансове да се класират на трета позиция, италианците ще си гарантират втората позиция и участие в 1/8 финалната фаза на турнира. Дори и да изравнят или загубят срещата си обаче, „Сити“ ще се нуждаят от пълна победа срещу вече сигурния първенец в групата „
Байерн“. Ако гледайки положението на „Юнайтед“ можем да кажем, че „червените дяволи“ има риск да продължат участието си в евротурнирите в непрестижната „
Лига Европа“, то за „Сити“ можем да кажем, че шансовете на „гражданите“ да се класират за 1/8 финал на „ШЛ“ са съвсем минимални. Дали това ще е разочарование за привържениците на синята част на Манчестър? Все пак в момента те се намират на първо място във „Висшата лига“, с пет точки преднина пред градския си съперник „Юнайтед“. Дали отпадане от „ШЛ“ ще повлияе на самочувствието на „гражданите“ и ще се отрази негативно на формата им във „Висшата лига“ или пък точно обратното – ще ги освободи от напрежението да се „борят на два фронта“ и ще им помогне да се концентрират изцяло върху спечелването „Висшата лига“? Остава да разберем в предстоящите седмици, а и нека не забравяме, че спорът в тяхната група още не е решен.
Третият английски тим поднесъл разочарование на своите фенове с представянето си в „ШЛ“ е
Челси. Каква ирония на съдбата е несполуката на „сините от Лондон“ в най-престижния европейски клубен турнир. Собственикът на „
Челси“
Роман Абрамович инвестира толкова много и по всякакъв начин показа равносилната на детска мечта амбиция да пребере във витрината с трофеите на отбора знаменитата купа на „ШЛ“, а съдбата сякаш е толкова несправедлива към него, играчите и феновете на отбора. Опитвайки се да бъдем обективни обаче, ние не можем да посочим липсата на късмет или зла орис като причини за слабото представяне на
Челси в група „Е“ на тазгодишното издание на „ШЛ“. „
Челси“ не се справя много добре от началото на сезона и във „Висшата лига“, където регистрира най-слабия си старт на кампанията от както
Роман Абрамович управлява клуба. Очевидно е, че нещо не е наред в клуба и това се отразява в мачовете от всички турнири, в които „
Челси“ участва. Една от причините със сигурност е Андре Вилаш-Боаш. Младият португалец дойде в „
Челси“ и събуди много противоречиви емоции сред феновете. От една страна Вилаш-Боаш е наричан „новия Моуриньо“ по ред причини, което навява приятни спомени за ерата „Моуриньо“ в „
Челси“ – той със сигурност е една от най-запомнящите се фигури свързани с историята на клуба. Да, обаче Вилаш-Боаш не е „Моуриньо“ и феновете не се самозалъгваха с това. Вилаш-Боаш е твърде млад и недоказан специалист. Това може да бъде за добро, тъй като португалецът е зареден с мотивация, не е обременен от застарели тактики и похвати и винаги е готов да експериментира… но също така назначаването на такъв треньор носи много рискове. Твърде рано е да се дава оценка за представянето му, но на всички е известно, че Абрамович не е от търпеливите и не веднъж е изненадвал феновете с дръзките си и по-скоро емоционално-егоистични решения, каквото беше и уволнението на „Моуриньо“. Когато един треньор е поставен под голямо напрежение е по-вероятно да греши и да не се справи добре със задачите си, а цялото това напрежение и несигурност неизбежно се пренасят върху играчите. Играчите на
Челси. Нека забравим за проблемите и рисковете свързани с Вилаш-Боаш и да се вгледаме в отбора на „сините“. От една страна лидерите Тери, Лампарт и Дрогба все повече избледняват и като качества, и като влияние над останалите футболисти. Не казваме, че те нямат с какво да допринесат за успеха на отбора, но вече на всички е ясно, че отборът се нуждае от нова звезда или звезди ако иска да си върне формата от предишните години и да се конкурира сериозно както за титлата в Англия, така и в толкова бленуваната „ШЛ“. Именно необходимостта от нова звезда, провокира сериозният трансферен разход от Януари 2011 досега. Бяха привлечени футболисти като
Фернандо Торес, Давид Луиз,
Хуан Мата,
Раул Мейрелеш и соченият като бъдеща звезда
Ромелу Лукаку. Доколкото последният е по-скоро покупка „за бъдещето“ и се очаква да изиграе малка роля в отбора през този сезон, то
Фернандо Торес и
Раул Мейрелеш (и двамата купени от „
Ливърпул“) откровено разочароват с представянето си. Самият Торес се превръща в сериозна пречка за „
Челси“ и най-вече за Вилаш-Боаш. От една страна класата на испанеца е безспорна и е някак престъпно Вилаш-Боаш да не се опита да възвърне самоучивствието и формата на Фернандо. От друга обаче даването на шансове на Торес коства твърде много на отбора – пропуските му се оказват с решаващо значение за „
Челси“, който все по-трудно печели мачовете си, а това се отразява на настроението на останалите играчи, особено тези, които могат да играят на позицията на испанеца… а в
Челси те са много. От друга страна халфовата линия на „сините“ и защитата също се представят крайно неубедително този сезон и проблемът с играчите, тяхната форма, и изборът на титуляри се превръща все повече в нерешима задача.
Въпреки всички тези проблеми и въпреки загубата от „Байер“ в последния кръг от тази седмица „
Челси“ имат съвсем реални шансове да продължат участието си в 1/8 финалната фаза на „ШЛ“. За целта те се нуждаят от победа или нулево равенство срещу „
Валенсия“ в последния си мач от групата. Всъщност група „Е“ от „ШЛ“ се оказва една от най-интригуващите в тазгодишното издание. Има шанс трите отбора – „
Челси“, „Байер“ и „
Валенсия“ да завършат участието си с равен брой точки, което означава, че второто място ще се определи по резултат от преките сблъсъци между „
Валенсия“ и „
Челси“ и голова разлика. Именно това правило за излъчване на победител поставя „
Челси“ и „
Валенсия“ в една много интересна и деликатна ситуация. В момента двата отбора са с равен брой точки, но „
Челси“ е класиран на по-висока позиция, тъй като има равен резултат като гост над „
Валенсия“ и има гол на чужд терен срещу прекия си съперник. Какво ще стане ако двата отбора завършат с равен резултат в последния им мач от групата? Всичко зависи от резултата. Ако равенството е нулево класирането няма да се промени и „
Челси“ ще бъде класиран над „
Валенсия“ заради гола си на чужд терен. Ако резултатът е 2:2, 3:3 и по-висок равен резултат – това означава, че „
Валенсия“ ще имат повече голове от „
Челси“ като гост и съответно ще изпреварят „лондончани“ в класирането. Същото ще се случи и при резултат 1:1, защото тогава головете на чужд терен и представянето в директните сблъсъци ще са равни, затова влиза в сила правилото, че по-високо се класира отборът с по-добра обща голова разлика (+6 за „
Челси“ и +8 за „
Валенсия). По-подробна информация за правилника, определящ класирането в груповата фаза на „ШЛ“ можете да откриете тук (http://en.wikipedia.org/wiki/2011–12_UEFA_Champions_League_group_stage#Tie-breaking_criteria).
Изглежда интригата за тези три английски тима съвсем не е приключила и ще трябва да изчакаме и последните им мачове в груповата фаза, за да разберем дали ще продължат участието си в „ШЛ“. За разлика от тях обаче, въпреки кошмарното си начало на сезона във „Висшата лига“,
Арсенал вече си осигури не само участие в 1/8 финал, но и си гарантира първото място в група „F“. „Артилеристите“ изиграха и петте си мача в групата без да допуснат поражение, реализирайки три победи – по една срещу всеки един от съперниците си. Освен това се забелязва страхотно подобрение във формата им и във „Висшата лига“, където спечелиха последните си шест двубоя. Всичко това се дължи както на преодоляването на стреса и напрежението, които по различни причини разтърсиха отбора в началото на сезона (напускането на Фабрегас и Насри, кошмарната загуба срещу „Юнайтед“ и в следствие на това спекулациите около бъдещето на Венгер и това на
Робин ван Перси), но също така и на феноменалната форма на
Робин ван Перси. Всичко изглежда наред в
Арсенал, когато ван Перси е здрав и във форма. Кой знае докъде могат да стигнат „Артилеристите“ ако гениалният холандец задържи формата си и след нова година?
Коментари