Адаптация – обзор на кръга във Висшата Английска лига
Английската Висша лига навлезе в заключителния си етап. Според не кой да е, а именно Съра, това е месецът, в който се решава титлата. Бих добавил, че в този месец се решава също така голмайсторът на Лигата, играчът с най-много точни тъчове и вратарят с най-малко чисти мрежи!
Шегата настрана, едва ли за някого ще е изненада, че докрай за титлата ще се борят двата тима от Манчестър. Това се видя много ясно в мачовете на двата основни претендента.
Сити
„Шумните комшии”, както ги наричат от Юнайтед, спечелиха без никакви затруднения домакинството си срещу Фулъм с 3:0, които ужким бяха в подем и ги върнаха обратно в зоната на здрача. Основните изпълнители на Манчини сякаш си възвръщат позагубената форма – и Джеко и Кун показаха много добра игра и бяха замесени във всичките голове, къде с попадение, къде с асистенция. Сити вече няма много голям избор и трябва да печели всичките си мачове, ако иска да има реален шанс за титлата, тъй като на всички е пределно ясно, че Юнайтед са отбора за финалните спринтове за титлата. Правили са го неведнъж и дори и да имат един небалансиран отбор, тази година едва ли ще е изключение.
Юнайтед и Челси
Юнайтед също бяха в положение, където нямаха особен избор, освен да вземат трите точки и то на гости на Челси. Сити бяха взели мача си в събота по най-убедителния начин и момчетата на Фърги трябваше да са пределно мотивирани. Те какво направиха, обаче? Започнаха ялово първото полувреме – Валенсия, Нани и Руни, от които се очаква да правят разликата, наблюдаваха отблизо мача, а активността на капитанът в отсъствието на Видич – Евра, беше свързана с постоянните набези на играчите на Челси по неговия фланг. Непостоянството на играчите на шампиона почва да дразни сериозно дори и най-заклетите им фенове.
Мачът в неделя не се разви според очакванията на нито един от двамата мениджъри, като Юнайтед успя някак си да навакса изоставане с 3:0. Спорен е моментът с дузпите, които Хауърд Уеб раздаваше на Червените, сякаш са си стари дружки. За да сме честни – истина е, че Фортуна обикновено помага на по-успелите клубове. Факт е, че Юнайтед със сигурност не заслужаваха победата, особено след 2-та автогола, които успяха да си отбележат техните защитници. Че Джони Евънс не става и за дубъла на Юнайтед, вече е ясно и на баба ми, която не е от най-заклетите им фенове. В ситуацията младият англичанин не носеше кой знае каква вина, но като ги гледам какъв дует са с Де Хеа и няма как да не се сетя за техните предшественици Силвестър и Бартез, чийто стил в момента се опитват да повторят. Тогава двамата французи правеха много странни отигравания, от които доволни бяха най-вече Диего Тристан, Тиери Анри и Диего Форлан. Това беше точно преди 10 години.
Отборът на Челси сякаш се оттърси от слабата си форма и показа доста приятно темпо и то не срещу кого да е. Хуан Мата продължава да показва невероятни умения – организиране на играта, пробиви, асистенции, голове – младият испанец притежава всичко. Задочният двубой с неговият приятел от детските години (не че сега са много на възраст) Давид Силва превръща Висшата лига в едно по-красиво място. От друга страна Вилаш Боаш няма как да е доволен от съдийството и дори намекна за това на пресконференцията след мача. Че Уеб е стар фен на Юнайтед, това го знае всяко хлапе. Но от друга страна, работата на защитниците на Челси беше да спрат набезите на Евра и компания, които доведоха до двете дузпи за Юнайтед. Ако в този мач имаше още 10 минути, сигурно Червените щяха да обърнат резултата, но все пак продълженията тип „до гол за Юнайтед” са позволени само на Олд Трафорд. С точките, които давата отбора си разделиха в момента се намират съответно на второ и четвърто място. Челси не успяха да се доближат до Тотнъм, а Юнайтед останаха на 2т. от стария-нов лидер Сити. С други думи – точно този резултат не устройваше нито един от двата отбора.
Артилеристите изненадаха приятно в първия мач от 24-ти кръг и меко казано пребиха и без това не особено бойкия тим на Блекбърн. 2 минути трябваха на Ван Перси и компания за да отбележат първия гол. Роувърс изравниха след 15ина минути игра, което беше изненада и за самите тях. В този момент, обаче Арсенал показа нещо, отдавна забравено от феновете им. Как се вкарват голове, когато трябва – 2 бързи попадения на Ван Пърси и Артета до края на полувремето загатнаха какво предстои да се случи.
След почивката Артилеристите не оставиха никакъв шанс на съперниците си – 2 гола на голямата надежда Алекс Окслейд-Чембърлейн и още един на капитана. При резултат 6 на 1 целият отбор започна да играе за гол на резервата Тиери Анри. И го постигнаха. В последната секунда на добавеното време Крал Анри открадна топката в центъра, намери Ван Перси, който като истински джентълмен му я върна в наказателното поле, въпреки че беше в по-изгодна позиция да стреля. Останалото, както казват, е история. 228 гол за човекът със статуята пред стадиона.
Жалко само за Блекбърн – няма да е зле, когато ангажиментът на Крал Кени в Ливърпуул приключи, да се завърти и в Блекбърн и пак да ги направи ако не шампиони, то поне втори или трети – това го умее. А отборът, който до неотдавна беше редовен участник в евротурнирите изглежда като жалка кръчмарска сбирка. Победата на Олд Трафорд преди малко повече от месец беше светъл лъч, който обаче бързо угасна след 2 домакински загуби и унижението от Арсенал.
Артилеристите се превъзбудиха от убедителната си победа, но този тънък психолог Мосю Венгер побърза да ги върне на земята. С право им напомни, че постоянството е по-определящо за един добър отбор, отколкото гръмките победи. Нека не забравяме, че това е първа победа в Лигата на Арсенал за тази календарна година. Последната е от 31 Декември срещу Куинс Парк Рейнджърс.
Тотнъм и Ливръпул
Комшиите на Арсенал за пръв път от много години са няколко места преди тях в класирането и вече няколко месеца поглеждат плахо към титлата. Допреди този кръг Шпорите бяха на 5 точки зад Юнайтед и Сити, които деляха първото място с по 54. След снощното равенство с Ливърпуул, сега разликата от Сити се увеличи на 7. Това не е толкова голяма разлика в този момент от сезона, но нека не забравяме, че тежките гостувания на Шпорите започнаха вчера, а и досега отборът така и не е имал спад във формата, за разлика от всички други претенденти за Топ 4.
Вчера (б.а. 6 Февруари) Тотнъм не показа нищо особено, както впрочем и Ливърпуул. Мачът беше апотеоз на защитната игра, с редки изблици на Стиви Джи, който напомни за най-добрите си дни отпреди недалечното минало и на Кайл Уолкър, който доволно създаваше неприятности по десния фланг. Голямата звезда на белите – Гарет Бейл опита на 2-3 пъти пробиви, но беше обезличен от Агер и Шкъртел.
Скоти Паркър, който трябваше да е архитекта на играта на Тотнъм, си изкара глупав жълт картон рано-рано и след това беше много внимателен в рушенето на играта на Джерард и Чарли Адам.
Въпреки добрата игра на Мърсисайдци, перспективите пред Кени Далглиш не са много розови. Отборът все още е извън топ 4, а този мач много напомни на онова домакинство срещу Сити, когато Пуул пак бяха по-добрият отбор, но не можаха да спечелят.
Добрите новини – Суарез се завръща след наказанието за това, че е „расист” или по-скоро изкупителна жертва на въпиющата глупост на ФА, а Джерард показва класата, която го направи един от най-големите.
Чакаме следващия кръг с нетрпение за да разберем какво ще стане.