300 пъти газ до дупка

38-годишен, Рубенс Баричело изобщо не е загубил страстта си към скоростта и битките на пистата – това го видяхме в предишното състезание във Формула 1 в Унгария и безкомпромисния му дуел с бившия съотборник Михаел Шумахер. Това беше сблъсък, чието начало е поставено в една друга ера. За Баричело, който през този уикенд на пистата "Спа" в Белгия ще празнува своето Гран при номер 300 в кариерата, съревнованието с Пилето бе просто част от състезанието, но за феновете му – поредно доказателство за несекващия ентусиазъм на най-опитния пилот в цялата история на кралските гонки. Предлагаме ви разходка из най-хубавите (и най-лошите) моменти в кариерата на бразилеца.

 

Гран при на Южна Африка, 1993

 

Това е дебютното състезание на Рубенс, което няма как да не ни напомни колко дълго той е част от семейството на Формула 1. Като пилот на "Джордан" (сега "Форс Индия"), Баричело прави обещаващ първи старт. Класира се 15-и в квалификацията – постижение, което, макар и да не смайва света, идва с близо половин секунда по-добро време от това на опитния му съотборник Иван Капели. В самата надпревара бразилецът стига до седмото място преди проблем в скоростната кутия да го извади от надпреварата в средата на състезателната дистанция.

 

Гран при на Сан Марино, 1994

 

Въпреки че не взима участие в самото състезание в неделя, уикендът в Сан Марино през 1994 г. е най-тежкият в кариерата на Рубенс. Още в първата си обиколка в петъчната тренировка той губи контрол над своя "Джордан" и се разбива на завоя "Варианте Баса". Изпада в безсъзнание, за да се събуди в болница и да осъзнае, че бързата на намеса на медиците е спасила живота му и му е помогнала да се отърве само със счупена ръка. Драмата в Сан Марино за Баричело не свършва дотук, след като ден по-късно загива колегата му Роланд Ратценбергер, а в неделя той трябва да преживее смъртта на своя приятел и вдъхновител Аертон Сена.

 

Гран при на Монако, 1997

 

През 1997 г., заменен в "Джордан" от Ралф Шумахер, Баричело се оказва в дебютиращия тим на "Стюърт". Той все още се бори за първа победа, но нестабилната кола му позволява да завърши само две състезания през сезона. В Монако обаче бразилецът печели 6 точки с впечатляващо второ място. Прави чудесна квалификация с най-добър резултат сред пилотите с гуми "Бриджстоун" – десето време. Под дъжда в неделя той стига до втората позиция още в шестата обиколка и не я изпуска до края. "Не беше отдавна времето, когато ставах в осем сутринта у дома в Бразилия, за да гледам Сена в Монако. За мен да бъда на подиума тук е нещо огромно", коментира развълнуваният Рубенс след надпреварата.

 

Гран при на Германия, 2000

 

През 2000 г. Баричело става съотборник на Шумахер във "Ферари". Да се бори с колегата си на немска почва изглежда немислимо, още повече след техническите проблеми, които го оставят 18-и в квалификацията. В първата обиколка на надпреварата обаче Рубенс вече е десети, а 15 тура по-късно вече е трети. Подиумът изглежда най-доброто възможно постижение, тъй като двата "Макларън"-а на Мика Хакинен и Дейвид Култард са далеч напред. Това – преди спешното излизане на колата за сигурност заради изскочил на пистата зрител и последвалия дъжд. Мика влиза в бокса, за да смени гумите си с мокри, но храбрият бразилец остава на трасето с тези за суха писта и не прави нито една грешка, за да пресече финала пръв. След почти цяло десетилетие, Рубенс Баричело най-сетне печели състезание с едно от най-впечатляващите си пилотирания.

 

Гран при на Австралия, 2002

 

Когато подписва с "Ферари", Баричело добре си дава сметка, че неговите състезания до голяма степен ще бъдат в услуга на тези на Михаел Шумахер. Той често става жертва на заповеди от бокса, но този случай е най-запомнящият се. След невероятен уикенд, в който печели квалификацията и доминира в състезанието, в последната обиколка Баричело е помолен да отстъпи първото място на Пилето, за да увеличи шансовете му за световна титла. Следват остри коментари от страна на медиите, освирквания от феновете и странна церемония по награждаването, в която Михаел се опитва да качи Рубенс на най-високото стъпало. Като резултат, "Ферари" са глобени с 1 милион долара и са въведени нови правила, с които се забраняват заповеди от бокса.

 

Гран при на Великобротания, 2003

 

Баричело пристига на "Силвърстоун" потиснат. Въпреки страхотната кола, той не успява да спечели нито едно състезание през сезона и дава време на квалификацията в предишния кръг във Француя със 7 десети от секундата по-слабо от това на съотборника си. На Острова обаче той най-сетне стига до победата въпреки двете излизания на кола за сигурност – едното заради останки от кола на пистата, другото отново заради недисциплиниран запалянко, изскочил на трасето. Както на "Хокенхайм" през 2000 г. инвазията на фена обаче му носи запомнящ се успех.

 

Гран при на Великобритания, 2008

 

Пет години по-късно на същото трасе, Рубенс кара вече за "Хонда" в борба да направи нещо запомнящо се с проблемния RA108. 16-ото място в квалификацията не е особено обнадеждаващо, но хитра стратегия му позволява да смени мокри гуми в най-точни момент. Неговите конкуренти избират да карат със сухите и той се възползва максимално добре, финиширайки трети. Той стига до подиума, въпреки проблемите със зареждащото устройство на втория си стоп. Това е първият – единствен подиум за тима през сезона.

 

Гран при на Европа, 2009

 

Пет пълни сезон след последната победа – в Гран при на Китай през 2004 г., Рубенс се връща на върха. Оставайки в Хонда, след трансформирането на тима в "Браун GP", той вижда как съотборникът му Дженсън Бътън печели пет състезания с изключителния болид BGP 001. Във Валенсия той най-сетне изпреварва британеца, и стартирайки трети, се възползва от грешка в бокса на "Макларън" и Люис Хамилтън, за да спечели. Това е 10-и успех в кариерата му и 100-ен за бразилски пилот. "Това беше уикенд, който никога няма да забравя. Дори за пет години не се забравя как се печелят състезания", крещи от радост той след края.