20 години на футболния Олимп

от журналист.бг | вторник, 14 февруари 2012 | 12:21

image

Има един любим филм със заглавие „Remember the Titans” или помни титаните. Всеки запалянко в  момента разсъждава кой ще бъде новия треньор на Англия, колко дузпи ще дадат на Юнайтед, колко гола ще вкарат Ван Перси, Меси или Кристиано Роналдо, но колко от вас ще се сетят за Титаните? За тях се сещаме само когато биват продадени на клуб в Азия или САЩ или когато се откажат от големия футбол.
Сега ще прочетете за един Титан, които още не се е отказал и за моя радост играе в най-титулуваният клуб в света и то като титуляр! Става дума за една голяма десетка в европейския футбол, който е роден в Парамарибо, Суринам, Южна Америка. В този град са родени доста бележити „холандски” футболисти: Джими Флойд Хаселбенк, Едгар Давидс и Арон Винтер, но тук не става въпрос за никой от тях. Става дума за дебютиралия през 1992 с екипа на Аякс Амстердам Кларънс Зеедорф, става дума за първият играч, който печели най-престижния клубен турнир в Европа с три различни отбора!
Този „Титан” започва професионалната си кариера преди 20 години – на 29.11.1992г. срещу Грюнинген, като тогава е само на 16г и 242 дни, което го прави най-младият играч, играл за амстердамския клуб. За три сезона под предводителството на Луис Ван Гаал, той печели два пъти шампионата и веднъж купата на Холандия, както и бленуваната двадесет години от аяксите Шампионска лига. В този отбор на тийнейджъри, които през 95г. вдигат трофея с големите уши, Кларънс е несменяем титуляр, който се е наложил вече и в национала на „Лалетата”. А този отбор играеше един по един безкрайно атрактивен начин. След 86 официални мача и 11 гола с екипа на амстердамци, Кларънс се сбогува с клубния футбол в Холандия.
В средата на 90-те години имаше едно първенство, в което феновете бяха вперили погледите си, мястото, където играеха най-големите звезди на света – италианското Калчо. Логично за Кларънс следва трансфер там, но отборът от Генуа, който го приема вече не е финалистът за КЕШ от 1992. Сампдориа прави един разочароващ сезон, в който 34-те мача с 4 гола на холандската перла стигат на тима едва за осмото място в крайното класиране, което означава, че европейските клубни турнири остават извън обсега на генуезци.
В този момент пристига оферта от Кралския клуб и тъмнокожият полузащитник я приема. При все своят прякор Реал Мадрид нямат завоюван европейски трон от годините на черно-бялата телевизия. Всичко това е на път да се промени с привличането на звездна селекция начело с Шукер, Миятович, Карембьо и вездесъщия Кларънс – през сезон 97-98 те взимат своята мечтана Шампионска лига (втора за играча). През четвъртия си сезон на Бернабеу Зеедорф вече не е решаващ фактор, а Флорентино Перез почва да сглобява своя Дрийм тийм, в който мястото на халфа е заето от един от най-големите футболисти, който съм гледал – номер 5 в кралския клуб или просто Зинедин Зидан! След 3,5 сезона, 158 мача, 20 гола, шампионска титла и купа на краля в Испания, една завоювана и участие в спечелването на още една Шампионска лига, всичко това гарнирано и с една Междуконтинентална купа, Кларънс поема пак към апенините.
Интернационале Милано или клубът, който без Калчополи беше популярен, че всяка година се състезава за нулебъл или евентуално за Купата на Италия. Дори магическия холандец не успява да ги изтръгне от посредствеността. След 3 сезона, 92 мача и 14 гола Зеедорф преминава при братовчедите от Милан.
Вече 10 години магическата десетка радва феновете на росо-нерите, като през това време Кларънс изиграва 449 мача и отбелязва 66 гола, като през това време си партнира с едни от най-големите звезди на нашето време – Шевченко, Кака, Ривалдо, Роналдо, Роналдиньо, Креспо както и легендите Пирло, Пипо Индзаги, Гатузо, Малдини, Костакурта, Амброзини, Дзамброта и още много…Тук той печели два пъти шампионата, веднъж купата и два пъти суперкупата на Италия, два пъти триумфира с Шампионската лига и суперкупата на Европа, както и веднъж със Световната клубна купа.
В периода 1994 – 2008 година изиграва и 87 мача с „лалетата”, където бележи и 11 гола, но за жалост няма сериозни успехи на национално ниво.
Не мога да кажа, че в Милан Кларънс изиграва най-запомнящите си мачове, защото те са с всичките му отбори, но мога да кажа, че на 35 той води халфовата линия на шампиона и водач в класирането на Италия и не мисли за отказване. Преди сблъсъкът в Шампионската лига с играчите на Арсенал (част от които може да са му синове), нека отдадем почит на Кларънс Зеедорф – магическата десетка, която ни радва по терените вече двадесет години.
Помнете титаните – дори когато Кларънс играе на куц крак последните си мачове на най-високо ниво, той пак е по-голям футболист от множество други, които пълнят колонките на вестниците. Ще е по-голям, защото Кларънс е ТИТАН!

Коментари



Вашият коментар

Последвай ни: