Англичаните са джентълмени. Футболът е английска игра… и като такава трябва да бъде възприемана като джентълменска. Това е факт. Въпреки, че именно английският футбол се слави с твърдостта си, многото единоборства, тичане, пот, кални мъжкари, англичаните винаги са имали едно особено отношение към честността, традициите и спортсменството, което е именно джентълменското в техния футбол. Не мога да го отрека, може би това е една от причините, които поне за мен, правят футбола там по-специален и по-интересен от другите първенства. Останал ми е един спомен от близкото минало, за съжаление не помня кои отбори играха, но помня, че мачът се преиграваше. Първият мач, при резултат 1:0 се наложило да бъде прекратен. В преиграването другият отбор оставил съвсем джентълменски противниците им да си вкарат отново гола, за да възстановят резултата от прекратения двубой. Вдъхновяващо и точно като за пример!
Темата на настоящата статия обаче е друга. Иска ми се да погледнем на джентълменското и традициите във футбола по един по-различен начин. Ръкуването на двата отбора преди мача е стара традиция. Традиция, която Суарез дръзна да не уважи. Той отказа да подаде ръка на Евра, с което предизвика същинска експлозия от емоции, медийни спекулации, анализи, и най-вече – ПРОСТОТИИ! Според разтреперения (на неговата възраст го разбирам) Сър Алекс, такава постъпка е „позор“ и „Ливърпул“, трябвало да изгонят Суарез от отбора си. В днешния си анализ в таблоида The Sun, Стивън Хауърд сподели това мнение, като дори се задълбочи още повече и установи, че след като Суарез е имал и други „гафове“ в миналото то „Ливърпул“ не би следвало изобщо да го купуват. Анализът на г-н Хауърд стигна дори до там да изкаже в колко "глупава ситуация" са „Червените“, след като цялостната им трансферна политика била провалена – излишни били Даунинг, Керъл, а сега и Суарез… И като за капак, Стивън Хауърд стигна до там да каже, че новите собственици на клуба трябвало да се намесят незабавно, защото репутацията на „някогашния" велик клуб сега била повече от „съмнителна/спорна“…
Разбирам медиите. Те търсят новини (все пак и ние сме една такава…), които да се четат, да будят дискусии, което съвсем пряко им носи приходи.
Разбирам и Сър Алекс – на неговите години всичко е простено!
Не разбирам обаче дискусията по темата… Първо – самият Евра призна, че не мисли Суарез за расист. Второ – ръкостискането е израз на уважение. Защо Суарез трябва да стиска ръката на Евра, като има пълното право да не го уважава – нито като съперник, нито като спортист, нито като човек изобщо! Трябва ли уругваецът да лицемерничи само и само, за да спази древната английска традиция? Та той дори не е англичанин!
Ще ми бъде любопитно да чуя и вашето мнение. Коментирайте на воля и само ще ви подхвърля нещо за размисъл – ясно е на всички, че футболистите на терена не спират да използват всякакви методи да се провокират един друг, с цел разконцентрация, изпускане на нерви, печелене на нарушения, картони и т.н. Всичко това е нормално, може би не спортсменско, но толкова популярно, че няма как да имаме против. След като Евра признава, че Суарез не е расист (и то съвсем публично), за какво точно е обвинението му? Защо също така нито един от съотборниците му не се застъпи публично за него (в обвинението, не в казуса с ръкостискането) и дори не се появи като свидетел по делото? От другата страна видяхме подкрепата – абсолютно всички футболисти, а и ръководство, и феновете, застанаха зад Суарез…
Да ви чуя! 😉