Първият българин на рали „Дакар” Тодор Христов пред „Тема Спорт”: Ще изкачим Еверест на офроуда

Любители на скоростта, авантюристи, смелчаци, идеалисти – такива са хората, които доброволно се хвърлят в неравна битка с природата и без да се замислят изпитват себе си в хватката на пустините и планините, по които ги отвежда маршрутът на рали „Дакар”. В предстоящото 32-о издание на безмилостната надпревара между тези хора на честта за първи път ще има двама българи: пилотите на ATV Тодор Христов и Петър Ценков. Двамата застават на старт на 1 януари. Дни преди отпътуването си за Сао Пауло Христов сподели за читателите на „Тема Спорт” какво им е коствала организацията, какви са целите им и разбира се, как се чувстват на прага на това най-голяма изпитание в офроуд автомобилния спорт.

 

Г-н Христов, как се решихте до тази най-голяма стъпка в кариерата на всеки един офроуд състезател – да участвате в рали „Дакар”?

 

– Когато се занимаваш с офроуд, когато този спорт е голямата страст в живота ти, идва денят, когато си казваш: „Готов съм за Еверест”! А Еверест на офроуда е „Дакар”. Изкушен си да провериш себе си. През 2009 г. ние проверихме себе си със 17 състезания за 10 месеца, успяхме да вземем 11 подиума и това ни даде повече самочувствие.

 

Без съмнение, подготовката ви е завидна, визитката също. Доколко обаче човек може да се подготви за това, което го очаква на „Дакар”?

 

– Самата надпревара не е борба със съперник, а борба с вътрешното ти „аз”, борба на всеки един да оцелее. Известно е, че загубилите тази битка и живота си са над 50. Голямата победа в това състезание е финалът. Традиционно 40-45% от стартиралите не завършват.

 

Това ли ще е и вашата цел или ще търсите и определено класиране?

 

– Завършването е основаната ни задача. Ако до последните два-три дни всичко върви по план, тогава ще търсим и по-добро класиране и атака. Неправилна тактика обаче е да се гони първото място в това състезание на всяка цена, защото тя води до отпадане. Не завършиш ли един етап заради повреда, отпадаш от подреждането. Нашата тактика ще бъде да се движим заедно, отборно, за да може да си оказваме помощ.

 

Ще бъдете в тима на легендата Антоан Морел. Как се стигна до това сътрудничество и какво ще ви даде то?

 

– Това ще ни позволи да влезем с ритник по вратата в „А група”, ако мога да се изразя така. Бяхме поканени да станем част от отбора през февруари тази година, което за нас е голяма чест. Това е отбор с традиции, с опита от 17 участия. Самият Морел е печелил „Дакар” през 2006 г. и го е карал 11 пъти. Това са хора, които знаят за какво става дума и няма, като отидем там, да се чувстваме като в небрано лозе.

 

Колко състезатели ще се включат в надпреварата с ATV?

 

– В момента сме 33-има участника, при ограничение от организатора 30. Най-вероятно част от пилотите няма да преминат техническия преглед. По принцип, с ATV участниците са най-малко, защото е най-трудно. Например, миналата година стартираха 25 човека, завършиха 12. Ние трябваше да сме четирима от нашия отбор, но в крайна сметка ще сме само двамата българи. Конкуренцията ни главно е в аржентинците. Те ще бъдат 19 пилоти. Освен това: братята Петронели – по-малкият спечели „Дакар” миналата година, чехът Йозеф Махачек, триумфирал в първото издание в Южна Америка, и още много големи имена. Със сигурност ще „откраднем” много контакти опит, ноухау.

 

Предполагам сте разгледали щателно трасето, имате ли идея вече кой е ще е най-трудният етап, критичният момент?

 

– За нас най-тежко ще бъде в пустинята заради навигацията. Не се притесняваме от планинските участъци, карали сме доста в планини.

 

По-малко ли е очарованието на състезанието след преместването му от Африка в Арженина и Чили?

 

– Аз съм голям привърженик на това то да се провежда в Америка, защото, както казва Морел: „Разликата между двата континента е, че в Америка има банкомати”. Просто има цивилизация. Аз няма да се страхувам, че някой скучаещ бедуин ще вземе да ме гръмне или да ме отвлече. На новото място хората се радват и помагат.

 

Един чисто човешки въпрос: сам казахте, че има над 50 жертви. Не се ли страхувате за живота си?

 

– „Който го е срах от мечки, не ходи в гората”. Тази хубава българска поговорка казва всичко. На мен адреналинът ми е в кръвта и в живота си съм се сблъсквал с много по-големи предизвикателства и смятам, че ще справя за пореден път.

 

Нима има по-голямо предизвикателство от „Дакар”?

 

– Не са по-малко предизвикателство 1000-те км за 24 часа, когато поставихме световен рекорд. В 3 часа сутринта след 15 часа каране да си в по стръмните планини на о. Евея в Гърция и отдолу да има пропаст, на която не й се вижда краят, това не е малко.

 

Очаквате ли личностна промяна след месеца в Южна Америка?

 

– Ще ми бъде малко по-спокойно. Има три състезания в света, които са в Топ 3 на тежките. Карал съм в едното от тях – „Le Touquet”, ще се успокоя, че ми остава само едно – „Baja 1000” в Мексико. И вече няма да имам тайни в спорта.

 

За кога планирате третото си предизвикателство?

 

– Още за идната година – ако всичко е наред на „Дакар” и нямам контузии, ще карам „Baja 1000”, което се провежда някъде октомври-ноември.

 

Значи ли това, че тази година ще бъде единственото ви участие на рали „Дакар” и следващата ще пропуснете?

 

– Ние много бихме искали да караме и следващата, но това ще стане, ако има бюджет. Никой в България не ни обръща внимание, много ни е трудно да съберем необходимите средства, въпреки че сме първите българи. Явно спонсорите в България предпочитат да влагат в „Биг Брадър”, в порно, прахове, сапуни, турски сериали. Единствено жест получихме от държавата чрез Министерство на транспорта. В общи линии всичко се случва на наш гръб, но ни отъняха гърбовете.

 

Опитвахте се да съберете сума, за да акредитирате през тази година и български журналист. Успяхте ли?

 

– Да! Благодарение на нашето офроуд общество, 6000 фена в offroadbulgaria.com събраха за нас 20 000 лева волни пожертвования и платихме самолетен билет, акредитация, наехме журналистически автомобил в лицето на Петър Ценов.

 

Щом такава е цифрата за журналиста, колко струва вашето участие?

 

– Сто хиляди евро е бюджетът за мен и колегата ми. В тази цифра влиза такса за участие, тунинг на машините, самолетни билети, хотел и застраховки. И това, защото сме част от френския отбор. Ако трябваше да правим всичко сами, сумата щеше да е по три.

 

Влезли ли сте в контакт с български емигранти в Чили или Аржентина, с посолствата, получавате ли някаква подкрепа от тях?

 

– Получаваме подкрепа от наши сънародници в Северна Америка. От Южна – не. За съжаление, ако се провеждаше в Бразилия, можеше да ни помогне новата им президентка (смее се).

 

Няма да има българския автомобилен екипаж, както се очакваше. Защо?

 

– Там цялата схема беше едно порно, нечитаво зачената. Нито един от двамата нямаше опит, не беше карал на сериозно състезание. Нямаха подход и подготовка, решиха, че като имат едни 300 000 лева и ще ходят на „Дакар”. Изпокараха се и по между си. Механикът искаше да е пилот. Разбиха си колата – единият си взе окачването, другият корубата, и така…

 

А какво е мнението Ви за целия шум около писта за Формула 1 в България?

 

– Може би тя може да се появи за внука ми, но едва ли. Кои сме ние в България? Нито сме производител на коли, нито имаме известен производител на гуми, нито имаме лоби, нито имаме пари, нито дори имаме състезател. Защо да правят у нас старт. Защото Бате Бойко – премиерът ни е готин? Да не би държавата да се интересува и да инвестира в моторните спортове? Ние сме просто едни консуматори в моторния свят, нищо повече.

 

А що се отнася до офроуд спорта?

 

– Аз съм състезател и организатор от 10 години и мога да кажа, че той поне в България е на европейско ниво. И мога да подкова думите си с доказателства. Тази година на кръга от европейския шампионат в Германия българите взехме от 9 възможни титли, взехме три първи и две трети места. Миналата година спечелих гръцкия шампионат, през тази моите колеги са втори там. В Европа навсякъде се говори за българска офроуд школа и треперят от нас като ни видят. Единственото, което спира българските пилоти от международни участия, са финансите. Имаме и чудесни условия за офроуд у нас. Тази година балканския маратон събра състезатели от 8 страни, догодина ще бъдат 12. така че писта може и да нямаме, но благодарение на природните дадености и най-добрата в Европа организация, сме в състояние да станем известна офроуд дестинация.

 

Каква атмосфера властва между пилотите на „Дакар” – взаимно да се подкрепят в трудните условия или да се конкурират по между си? Така както този въпрос стои в алпинизма, след като направихте паралел с изкачването на връх Еверест.

 

– На „Дакар” нещата стоят така: има си фирмени пилоти, на които се плаща за класиране, и които са с огромен екип. Те изпълняват отборна тактика и не се интересуват от нищо друго, при тях залогът е много голям. Всички останали са частни пилоти като нас, между които цари добра атмосфера и взаимодействие. Свидетели сме на жертви при оказване на помощ, но само при частните пилоти.