Обзор на уикенда в Англия, седмица 14
Тъкмо си мислех как ще започна материала с нещо от сорта на:
„Топ 4 в английската "Висша лига" прегази в XIV кръг”, или по-скоро топ 7. „Голямата четворка се разигра”. Доста тъпо понятие – "Голямата четворка". Вече нито са толкова големи, а четири не са още от миналия сезон. Да сменим плочата сега! Както се казваше в едно предаване.
В интерес на истината е, че това беше кръгът на силните отбори. Дори и "Ливърпул", който загуби снощи (б.а. 5 декември) на негостоприемния "Крейвън Котидж", игра силно и загуби доста незаслужено. Ако не беше отмененият, поне за мен съвсем редовен гол на Суарес, работата щеше да е другояче.
В събота следобед "Арсенал" лошо прегази като гост "Уигън" и го засили още повече към "Чепмиъншип". На "Ди Дабълю Стейдиъм" "Артилеристите" изглеждаха смутени само първите 10-15 минути, след което Артета се възползва от едно разсейване на Къркланд и го простреля от 20-ина метра. След това "Топчиите" натиснаха и си свършиха работата. Вермален, Ван Перси и Уолкът съвсем обезсмислиха усилията на домакините, които и без това не си даваха много зор.
Интересно е, че хората, които играха най-силно в този мач – а именно голмайсторите, са хората, на които най-вече разчита отборът през този сезон. Единствено Жервиньо не можа да се разпише, но откакто го гледам, от началото на сезона, оставам с впечатление, че само ако е сам пред празната врата не би имал проблем да отбележи. Във всеки друг случай сянка на съмнение покрива лицата на феновете, докато го гледат как се носи към вратата. Просто изглежда доста нерешителен.
Какво друго може да се изведе от този мач, освен че Вермален си връща формата отпреди 2 сезона и се превръща в страшилище, както за нападателите, така и за противниковите вратари. Ван Перси върви убедено към подобряване на клубния рекорд за най-много голове в един сезон във "Висшата лига", поставен от Крал Анри преди 6 години. Холандецът отбеляза 32-ия си гол през тази календарна година, докато именитият му съотборник беше отбелязал 34 през 2004 г. Алън Шиърър държи рекорда за най-много голове във "Висшата лига" с 36 от 1995 г. Време е и той да падне, Робин има всички шансове да изпревари и двамата. Добрата новина за Мосюто е, че всичките му основни футболисти са здрави вече 2 месеца поред – нещо нечувано в последните 6 години. Още по-добрата новина е, че отборът си осигури водачеството в групата си в "Шампионската лига" още в миналия кръг и сега играе без напрежение.
В мача на "Челси" можем да кажем, че имаше по-скоро изненадващ разгром на гостите от Лондон на "Сейнт Джеймсис Парк". Приятната изненада на сезона – "Нюкасъл", беше безпомощен срещу "Челси" на Боаш, който е най-колебливият от силните отбори от началото на сезона. Странно или не, в последните си шест мача, "Свраките" имат по-добри показатели от "Сините". 3 победи, 2 загуби и 1 равен. Докато "Челси" са 3 на 3 – победи и загуби. Но, докато при "Сините" има тенденция за подобряване на формата, то "Нюкасъл" започва да гълта вода. Непобедените доскоро "Нюкасълци", вече имат 2 загуби в последните 3 кръга. За "Челси" в този мач блестяха неостаряващият Дрогба и надеждата за светло бъдеще на лондончани – Дани Стъридж.
Въпреки това истинската звезда на мача беше Тим Крул, който на моменти изглеждаше като да е омагьосал вратата си – 1 спасена дузпа на Лампард и един куп отразени положения. Тази победа дойде в добър момент за "Челси", които изглеждат доста нерешителни в "Шампионската Лига" и се намират пред угрозата да не се класират за втори кръг. Докато при едно евентуално класиране на сините напред като втори отбор, на осминафиналите ще ги чака някой измежду "Реал", "Барса" или "Байерн".
Което в пълна сила важи и за "Юнайтед". В събота беше явно, че "Червените дяволи" пестят силите си срещу "Вила" за големия мач утре вечер срещу "Базел". Ако отборът отпадне още в груповата фаза, със сигурност в съблекалнята отново ще летят бутонки и кецове. В събота обаче отборът на Сър Алекс с нищо не успя да ме убеди, че заслужава да продължи напред в "ШЛ".
Средната линия на отбора отново излгеждаше като дантела на някоя стара мома. И ако това не беше достатъчно за зора, който "Юнайтед" вижда в последно време, и Чичарито се контузи срещу "Бирмингамци". Сега Съра разполага „само” с трима нападатели – Руни, Уелбек и Македа, като Уелбек не е вкарвал гол в Англия от 1 октомври, Руни от 18 септември, а Македа се е разписвал единствено в "Купата на Лигата".
Бербатов все така си е контузен, въпреки че от щаба на Дяволите обещаха да го „вдигнат” за най-важния им мач досега през сезона. И да го вдигат, и да го свалят, най-вероятно шотландецът ще го остави на резервната скамейка, което за мен поне продължава да е много мистериозно, при положение, че формата му този сезон с нищо не се различава от тази на гореизброените трима набедени голмайстори.
Контузията на Чичарито наистина дойде в най-неподходящия момент, а доколкото е известно, мексиканецът ще отсъства поне 4 седмици – или, съдейки по календара това означава поне 7 мача до 4 януари 2012 г. За капак на всичките им нещастия, вечният враг "Сити" в момента тържествува във "Висшата лига".
Отборът от Синята част на Манчестър, известен още и като „новата играчка на ония арабите с многото пари”, все още е непобеден в Англия. Последната им жертва – Норич – падна в събота. Наказателната акция на "Сити" включваше 5 гола, срещу само 1 за гостите и обичайните заподозрени – Силва подава, Насри подава, Агуеро вкарва. Или нещо от този сорт. Вече почват да стават скучни. Дори и скандалите на Балотели сякаш омръзнаха. Никой не се интересува от проблемите на Тевез, а хората дори забравиха откъде тръгна всичко и за какво е целият зор да бъде продаден.
Това, което се случи в събота, има само едно обяснение, че "Сити" вече е отбор с име в Англия. Или по-скоро такъв отбор, който респектира съперниците си. Още от 10-тата минута светлосините започнаха да обстрелват вратата на Норич, които имаха вид на отбор, който сякаш не иска точно в този момент да се намира на точно този стадион. За съжаление, от началото на този сезон много от отборите от долната половина на таблицата подхождат така срещу "Сити", което ни води към разни разсъждения, че отборът може и да намери сили и постоянство да остане на върха и през пролетта.
Като силна страна на "Сити" можем да отбележим факта, че често вкарват голове в самия край на мача – това по презумпция е характеристика на силните отбори, особено в Англия. Преди беше специалитет на "Арсенал", а "Манчестър" винаги са играели по тази метода.
Истинското изпитание обаче ще бъде тази седмица срещу "Байерн" у дома. Отборът на Манчини като нищо може да отпадне безславно от Шампионската лига и да отиде да защитава честта си в по-нископлатения турнир – "Купата на УЕФА" (сега носеща помпозното заглавие "Лига Европа"). "Сити", точно като "Юнайтед", се представя посредствено, както у дома, така и навън в "ШЛ" и с нищо не убеждава, че желае мястото си сред осминафиналистите. Ако "Наполи" победи "Виляреал" (който до момента има 5 загуби), "Сити" отива по дяволите, или по-точно в "Лига Европа", което за Шейх Мансур е равнозначно.
Подобни притеснения не споделя най-добрият отбор в момента в Англия – "Тотнъм". Феновете на клуба се опитват да си спомнят кога за последно отборът е имал серия от 11 мача без загуба във "Висшата лига" (от които 10 победи)! Формата на Гарет Бейл, който играе едновременно като бек, крило и нападател, подсказва, че "Шпорите" са се амбицирали да се закотвят в зона "Шампионска лига". Уелсецът няма спирка – 5 гола и 5 асистенции от началото на сезона. Перфектно сякаш му акомпанират Ван дер Ваарт с 6 гола и 2 асистенции и останалата халфова линия на лондончани.
Този месец "Шпорите" обраха и наградите във "Висшата лига" – "Мениджър на месеца" за Хари Реднап и "Играч на месеца" за Скот Паркър, който сякаш е по-лондончанин от Кралицата, тъй като вече почти не останаха лондонски отбори, в които да не е играл.
В неделя халфовата линия на "Тотнъм" отново изглеждаше твърде бърза за съперниците. В този случай Болтън изтегли „късата клечка” и, ей така в невниманието си, получи 3 бързи гола. Голмайсторите – все познати лица – Бейл, Ленън и Дефоу. Истина е, че гостите бяха в незавидно положение 70 минути, след като рано-рано най-добрият им играч този сезон – Гари Кейхил беше изгонен за нарушение срещу Паркър.
Това, което обаче прави страхотно впечатление по отношение на "Тотнъм" е начинът, по който отборът се движи. Много напомня на "Тотнъм" с Бербатов, но отборът изглежда по-зрял и сякаш по-малко греши. Именно и това го прави толкова ефективен. Интересно е, поне за мен, колко още ще продължи тази серия на лондончани, като се има предвид, че до края на годината им предстоят сравнително лесни мачове, срещу съперници в лоша форма от долната половина на таблицата, като единственото изключение е домакинство на "Челси" в навечерието на Коледа.
В късния мач в понеделник "Фулъм" победи доста странно "Ливърпул" в мач, лишен от всякаква логика и прекрати серията на червените от 8 мача без загуба. Първо сякаш момчетата на Кени бяха решили да счупят гредите, или нещо от този сорт, после Джей Спиъринг беше изгонен малко пресилено, и накрая Рейна подари победата на лондончани с едно лошо спасяване, по-скоро спиране към най-добрия американски футболист в последните 3 години – Клинт Демпси, на когото от 3 метра му беше много трудно да не вкара. Ами така де – не е Жервиньо, я.
Помежду това, съдията отмени един чист гол на Суарес, който на всичкото отгоре, беше и доста красив. Несправедлива работа. Сигурен съм, че съдията няма да спи поне 2 дни заради това си отсъждане и честно казано – така му се и пада. Къде заради отменения гол, къде заради освиркванията от "Крейвън Котидж", нервите на Суарес не издържаха и след края на мача фотографите го уловиха да показва среден пръст на публиката на "Фулъм". Крайно невъзпитано. Може би Суарес все пак е решил, че му се полага едно наказание от 5-6 мача, което му се размина покрай псевдо-расисткия скандал с Евра. Добре би било да си почине покрай празниците и това ще стане, ако така продължава.
"Фулъм", от друга страна, сякаш започват да излизат от дупката, в която бяха половината на първия полу-сезон (или първата четвъртина на сезона, ако предпочитате) и дори се ослушват да вземат под наем наш Митьо. “Ливърпул" си играят така както и преди с тази разлика, че на Крал Кени ще му бъде много трудно да адаптира Анди Керъл, който изглежда много не на място между Суарес, Белами и Хендерсън. Той също така се отличи с няколко пропуска, но като цяло представянето му по-скоро беше посредствено, отколкото да бъде забелязано с нещо специално.
Надявам се искрено в другия кръг и защитниците да си кажат думата, понеже в този, в по-голямата си част ги разпукаха, милите. Дано да видим и по-оспорвани срещи, в които не преобладават резултати от типа на 0:4, 5:1 и 3:0.