„А спомняте ли си, госпожо”…
„А спомняте ли си, госпожо”…
Така започва една много стара песен. Сигурно е по-стара от съперничеството между Ливърпул и Арсенал. Тук няма да стане дума нито за песен, нито за госпожа. Само за футбол. И то какъв. По традиция Анфийлд е ставал арена на едни от най-невероятните дербита между двата английски гранда – сега малко позагубили от лъскавината си, но все пак грандове. А за да стане едно дерби такова, не е нужно нищо. Дори отборите няма нужда да са във форма. За огромна радост на феновете в този случай имаме два отбора в подобна форма и борещи се за едно и също – заветното четвърто място в Англия, даващо право на участие в ШЛ. Засега Артилеристите имат предимство, тъй като вече втори кръг поред успяват да се задържат на него. Но, внимание – във врата им дишат Челси, Нюкасъл и… Ливърпул.
Мърсисайдци точат здраво ножа на Топчиите, а и са набрали скорост от инфарктната си победа във финала за Купата на Лигата, който спечелиха с дузпи срещу Кардиф Сити. Тоест, влизат в боя със самочувствието на отбор, който вече е спечелил нещо този сезон – за разлика от Арсенал, които пък няма какво да губят. Това ще бъде допълнителна „мерудийка” към и без това напрегнатия мач.
Арсенал неведнъж е създавал главоболия на червените на собствения им стадион. Преди малко повече от 5 години, Артилеристите наказаха Мърсисайдци в един на вид безобиден мач за Купата на Лигата, побеждавайки ги с 6:3. На този ден Ливърпул за пръв път от 77 години допусна 6 гола на митичния си стадион. Това обаче не спря „Коп” след края на мача да зареве с пълни гърла „You’ll never walk alone”, показвайки по този начин пълната си подкрепа към Рафаел Бенитез. Малко по-скоро – през април 2009, двата тима отново сътвориха шоу при равенството 4:4, като головете в края направиха мача наистина непредвидим. От последната голова фиеста минаха почти 3 години – сякаш е време за нова.
И двата мача се помнят с това, че всеки път играч на Арсенал отбелязваше по 4 гола – в първия случай това беше Жулио Баптища (под наем от Реал Мадрид), а през 2009 – новозакупеният тогава Андрей Аршавин. И двамата вече ги няма. Обаче Мосю Венгер може да разчита на Робин Ван Пърси. We don’t need Batman! We have Robin. Такива плакати издигат феновете на Емирейтс Стейдиъм по адрес на холандеца. Наистина летящ холандец. С 23 гола и 8 асистенции в лигата този сезон, Робин е непоклатим в надпреварата за наградата Играч на сезона. За съжаление отборът е станал толкова зависим от холандеца, че новини като онзиденшната – за евентуална негова контузия на тренировката преди мача с Англия, направо хвърлят в смут треньори и фенове на Топчиите.
Добрата новина е, че все пак и другите футболисти на Арсенал показаха, че все пак знаят как да вкарат топката във вратата. Нещо, в което мнозина се бяха усъмнили. Тео Уолкот заби 2 гола при победата над Тотнъм, а по един добавиха Саня и Росицки.
Нищо обнадеждаващо няма обаче за Крал Кени. Лазаретът му се пълни с темповете на клуб по кеч или свободна борба. Към дълготрайно контузения Лукаш, отскоро се присъединиха – капитанът Джерард и Дани Агер. Доста тежък удар за Ливърпу, ще се съгласите. За капак съмненията за разтежението на Джонсън си витаят здраво и не е ясно дали ще бъде готов за мача с Топчиите тази седмица.
Бодрият полъх за Кени Далглиш идва от факта, че всичките му нападатели са здрави и даже бележат голове. Само дано Белами не се сбие със Сонг и да го накажат за 4 мача за сбиване и още 10 за Суарез, защото е казал нещо, което никой не го интересува.
Така. Какво излиза – Ливърпул са със слаба защита, но с висок дух. Арсенал не знаят какво им е, но обичат да получават между 2 и 8 гола в гостуванията си този сезон. Летящият Холандец е летящ, а аз нямам търпение вече.