Манчестър Сити – Арсенал 18.12.2011
Феновете на Юнайтед стискаха палци за вечния си враг Арсенал. Сити стискаха палци пак да не се изложат. Мачът беше интересен и преобладаваха положения и пред двете врати. Странно чувство ме обземаше докато четях как е отразен мачът в някои спортни издания. Отразяващите трябва да гледат мачовете, за които пишат. Това е желателно. Ако нямат възможност – поне да гледат повторения после. Не се споменава нищо за нередовните засади на Артилеристите, нито за играта с ръка на Ричардс, други неща пише, ама хайде, карай.
Мачът не мина за дерби поне според английските стандарти. Нямаше бой, нямаше червени картони. Вярно, че Джуру го контузиха, но за сметка на това Микел – поредната млада надежда на Топчиите получи невероятно рядък шанс да се изяви. И се справи – Насри, който до появяването му внасяше истински смут в защитата на Арсенал беше неутрализиран. Голът на Силва наистина беше донякъде по вина на младият испанец, но за това не бива да бъде винен, защото понеже Мертезакер и без това проспа половината мач, а Сонг слгупи, че остави Балотели да си разиграва конят в наказателното поле на Арсенал.
Бих отличил като важни моментите при двете засади на Арсенал, една от които – гол на Ван Пърси, които бяха много спорни. Другият момент беше при играта с ръка в наказателното поле на Майка Ричардс. При едно центриране на Уолкот, топката се удари в ръката на английският защитник. Публиката на Арсенал ревна, но при повторението се видя, че съдията стои точно срещу Ричардс и наблюдава много строго и осторожно, дето има една дума. Демек – това беше съдийско решение, вместо съдийска грешка.
Друг важен момент в мача беше включването на Вермаелен като атакуващ полузащитник в самия му край. Белгиецът показа страхотен нюх към гола, но Джо Харт обезсили усилията му. За вратарят на английският национален отбор могат да се кажат само суперлативи – най-добрият на терена, отново блестеше с невероятни изяви и на няколко пъти се намеси решаващо при удари на Ван Пърси, Уолкот и Вермаелен. Другият ключов играч на Сити беше Сабалета, който кръстосваше целия ляв фланг на небесносините, подаваше, връщаше се, отнемаше и се отличи с един страхотен боц от около 20 метра, който обаче срещна гредата.
Самир Насри натри носа на бившите си съотборници и показа защо Манчини толкова много държеше да го отмъкне от Арсенал. Като цяло нападението на Сити беше доста по-организирано и концентрирано от това на Топчиите. Агуеро, Насри и Силва се движеха непрестанно и не оставяха дори за миг Вермаелен, Сонг и Мертезакер да починат. Защитата на Арсенал, от своя страна се държеше адекватно до момента, в който не получиха гола. При ситуацията Сонг се разсея, не попречи добре на Балотели да стреля и впоследствие Счезни и Вермаелен се оказаха срещу Агуеро и Силва, което до голяма степен ги остави без особен шанс.
След гола, Арсенал напъна здраво, но сякаш недостатъчно. Усилията им останаха без резултат, а Сити остана на върха с 2 точки пред градския си съперник.