Гений, месия, лидер?

Кой е истинският футболист с номер 10 в редиците на “Арсенал”? Има ли едно лице? Кое е то?
Мнозина фенове на лондончани се питат дали Робин ще донесе спасението на отбора през този сезон. Поне го правят през времето, когато не се притесняват дали отново няма да изкара целия сезон в лазарета. Има ли еднозначен отговор за неговата игра? А за неговата дисциплина? Защо Вермаелен не е капитанът?  

По времето, когато Робин пристигна в „Арсенал”, феновете живееха безгрижен живот. Анри беше в състояние да съсипе всяка комбинация от защитници и го правеше не без известна доза естетика, от която публиката на „Хайбъри” избухваше. Бергкамп и Пирес подкрепяха прекрасно френския гений. Времето мина, публиката забрави колко ефективен беше „Арсенал”. За футболисти като Робер Пирес, Анри и Бергкамп вече никой не смее и да мечтае. Повечето привърженици само се молят любимите им „артилеристи” да не получат пет гола от някой от вечните врагове, старият капитан напусна отбора, след него си тръгна и най-добрият в полузащитата. Остана само Робин. И Вермаелен. И двамата невероятни. И двамата невероятно чупливи. Caution – Fragile. Помните ли снимката с чашката на старите кашони с телевизори „Електрон” вътре – чудо на българската електроника от 80-те. Така е положението и с двамата най-добри играчи на „Арсенал” в момента – без аналог за отбора си, но и с много неизвестни, свързани със здравето им.

Докато Вермаелен е сравнително нов футболист в отбора (поне що се касае за общ брой изиграни мачове), то Робин вече е абсолютният лидер. За това говори достатъчно и истерията, която настъпи в медиите преди 2-3 седмици, когато се заговори, че холандецът може да реши да смени отбора. Това се случи два дни след отбелязването на стотния му гол във всички състезания с екипа на „Арсенал”: „Ван Перси отказва нов договор”; „Моуриньо иска Ван Перси”; „Преговорите за нов договор се бавят”; „Ще загуби ли Венгер и Робин ван Перси”. Заглавията валяха като кестени. Или като головете в мач от японската „Джей Лига”. Това продължи няколко дни, след което лично холандското острие успокои феновете с декларация, в която обеща да започне преговори за нов договор и да обвърже бъдещето си с „Арсенал”.  

Ако Ван Перси беше решил да напусне, това щеше да има неминуем ефект върху отбора. Онова пет на три срещу „Челси” би изглеждало като неуместен виц в момента. Но!

Той се врече в „Арсенал” и играта му потръгна още повече – 2 гола срещу “Съндърланд”, 2 срещу „Стоук”, 3 срещу „Челси” и 5 поредни победи във всички състезания. Това за пореден път доказа, доколко отборът е зависим от Робин. Връща ме назад десетина сезона, когато Анри вършееше по левия фланг и се подиграваше на защитниците от Висшата лига и Шампионска лига. На най-добрите защитници по онова време. Тогава феновете го гледаха и мижаха: „Ами ако се контузи? Какво ще правим без него”. За тяхно щастие нищо не му се случи дълги години. Но не е такъв случаят с Робин. Холандецът толкова дълго отсъства всеки сезон, че често феновете отвикват с присъствието му. Когато се завърне, обикновено им трябват няколко кръга, докато свикнат. „Кой играе сега с десятката? Защо Ван Перси? Той не беше ли контузен”.

После бомба. Вратарят гледа птиците, които прелитат над „Емирейтс”. Защитникът се радва, че не го е уцелила. „Сигурно щях да оглушея, ако ме беше уцелила в главата” – така си мисли. Едно високо и слабо момче се радва. Носи капитанска лента. Вече не е онзи хлапак, който настъпваше противниците и се псуваше със съдията за щяло и нещяло. И играта му потръгва. Един мач, втори, трети. Един гол, втори, трети. И после пак отначало – контузия, последвана от друга, хронични болки не-знам-си-къде и така до безкрай. Шамак не е Ван Перси. Вела не е Ван Перси. Нито Фабрегас – а и на кой му пука – нали отиде при приятелчетата си от детинство.

Ефектът на Ван Перси се видя особено силно през февруари, когато „Арсенал” имаха 4 мача в рамките на 10 дни. Финал за „Карлинг къп” („Купата на лигата”) с „Бирмингам”, преиграване за „ФА Къп” с „Лейтън”, домакинство на „Съндърланд” за лигата и черешката – гостуване на „Барса” за „Шампионската лига”. Това се повтаря всяка година – четирите най-важни мача за „Арсенал” винаги са в края на февруари – началото на март – за четири различни турнира и в последните 6 сезона, „артилеристите” неминуемо се о****т! Този път обаче нямаше да е така – футболистите бяха млади, талантливи, надъхани момчета, които желаеха по-силно от всичко най-накрая да спечелят трофей. Всички млади играчи на отбора даваха интервюта цяла седмица преди финала, в които лайтмотивът беше сдържана нахъсаност да спечелят всичко, да се изкачат на върха. Разбираемо отношение в един отбор със средна възраст от 21 години.

Случи се обаче друго. „Арсенал” загуби финала за „Купата на лигата” злощастно с автогол в 89-тата минута. Всички тогава говореха за липсата на психика у младите и как това злощастно развитие на мача им е повлияло. За мен обаче, акцентът беше другаде. В 70-тата минута Ван Перси изравни резултата с един особено красив гол от воле обърнат с гръб към вратата. При изстрела, обаче, кракът му се удари в защитник на бирмингамци и Робин се контузи. На Венгер му настръхна козината, че може да загуби холандеца за мача с „Барселона” и веднага нареди смяна. Имаше защо да се притеснява – от началото на календарната 2011 г., Ван Перси беше отбелязал 12 гола във всички състезания за „Арсенал” – в това число един хеттрик срещу „Стоук Сити”. Отделно статистиката на холандеца говори красноречиво – 7 от всичките му 18 гола през миналия сезон във „Висшата лига” са отбелязани след 70-тата минута. Красноречиво.

Какво се случи по-натам – холандецът напусна безславно, Венгер се молеше, защитата играеше ганкиното, „Бирмингам” вдигна купата, а 2 месеца по-късно изпадна в „Чемпиъншип”. Това също е безславно, но поне си имат нещо във витрината освен „Емирейтс къп”!

Ефектът на холандеца се засили с времето. „Арсенал” така и не успя да направи нещо запомнящо се през този сезон, но статистиката на Робин беше впечатляваща – 26 мача като титуляр и 7 като резерва и 22 гола и 7 асистенции във всички състезания. Този сезон започна не особено добре за него, докато не дойде голямото отпушване през октомври. Към момента цифрите са красноречиви – 14 мача, 12 гола и 2 асистенции във всички турнири и хеттрик срещу „Челси” на собствения им стадион. Никой играч на „Арсенал” (дори Анри) не го беше правил от 1999 г. насам, когато Кану за последно вкара 3 гола на „Стамфорд Бридж”.

На годишна база статистиката на Робин е травмираща – 36 мача и 33 гола. По този коефициент изостава само от Кристиано Роналдно и Лео Меси.

Разбира се това не е единствената страна на Робин. Тъмната му страна нерядко го е въвличала в полемики. Като оставим настрана контузиите, подобно на своя идол – Денис „Белята” Бергкамп – и Робин обича да удря по някой друг шамар на противниците, които не са му много приятни. Така се случи и във втория мач срещу „Барса”, когато Робин си изкара два изключително тъпи жълти картона в рамките на 15 минути (един за удар без топка срещу Дани Алвеш и един за удар към вратата, след сигнал на съдията за засада). Според мнозина, това му поведение е довело до отпадане на отбора. Това е едно сравнително тъпо изказване. Наистина Робин е най-способният футболист на „артилеристите” в момента и беше в най-добра форма от всички през март, но в този отбор тогава играеха Фабрегас и Насри. И така, между другото – „Барса” губи мач, или завършва на равно у дома в „Шампионската лига” веднъж на високосна година.

Спомням си едно интервю, в което Венгер обяснява за Ван Перси – как го забелязал още на 17 г., гледал негови мачове, говорил с близки, родители, дори с директора му в училище. Интересно е мнението на директора му. Човекът казал на французина – ако някой не го вземе да играе професионално, сигурно ще свърши в затвора. По това време Робин е имал сериозен проблем с овладяването на яростта си. Постоянно е бил забъркан в проблеми, сбивания и прочее неприятни събития. Венгер явно е успял в това си действие, но фактът си е налице – холандецът е бил проблемен хлапак, каквото и да значи това.

Лутайки се между тези две крайности, холандецът не може да намери истинското си лице. На хищник – такива каквито бяха Райт, Анри и Бергкамп на определен етап от славните времена на клуба. През 2006 г. Анри даде едно интервю, в което каза, че Ван Перси е най-техничният играч в Арсенал, когото е виждал. Водещият го попита: „Изключвайки Вас?”. На което французинът отговори: „Той е най-техничният в клуба, но прави едно нещо, което аз правех на неговите години и много ми пречеше – опитвах се вкарам най-красивият възможен гол и забравях, че просто трябва да вкарвам голове!”. Докато Анри говореше, режисьорът показваше кадри, на които холандецът се забавлява с трима защитници и един вратар в наказателното поле и накрая забива топката под 20% ъгъл с всичка сила. Или онзи гол от 2005 г. срещу „Чарлтън”, на който изрита топката от движение на метър и нещо височина извън наказателното поле! Такива са неговите проблясъци – с изблик на чиста гениалност. Но преди това трябваше да е най-красивото възможно отиграване. Сега не е така – сега той се поставя повече в услуга на отбора. Осъзнавайки, че на 28 години, с над 200 мача и 107 гола, е най-опитният играч на „топчиите”, той трябва да контролира играта, да бележи, да успокоява младите и да мотивира по-старите (за това поне няма да има много работа в „Арсенал” – там е един от най-възрастните).

Не знам дали контузиите ще продължат да го спират. Надявам се, че всъщност са го предпазили и ще се радва на футболно дълголетие, вследствие на по-тежки и хронични травми, които са му се разминали, докато е бил извън игра.

Не знам дали проблемите с дисциплината му ще отнемат блясъка на топовния му ляв крак. Надявам се да има своя хъс, като не дава воля на глупостите, които му се въртят в главата.

Не знам дали ще продължи да бележи със същия хъс. Само се надявам да го видя и тази събота с капитанската лента как тича към трибуната да поздрави феновете.