Анти-теза
Анти-теза
Трудно е да защитиш кауза, в която не вярваш. От сутринта втръсналите до болка за повечето спортни любители спекулации за капитана на Арсенал, Робин Ван Пърси, намериха закономерния си завършек. Робин обяви на сайта си, че напуска клуба, тъй като по негови думи различията в целите на мениджмънта и неговите лични са стигнали точката, в която пътищата на футболиста и клубът се различават. Аз не вярвам в подобни глупости. Но всеки сам кове съдбата си.
Истина е, че Арсенал е направил повече за Ван Перси, отколкото вторият за клуба. Случаите, в които Венгер го е закрилял, като майка орлица не са един и два. По тази линия, наистина постъпката му може да се третира като предателство. Като започнем от проблемите му във Фейнорд, минем през обвинения за изнасилване и стигнем до магариите му с картони с жълт и червен нюанс. В ответ Ван Перси винаги е давал най-доброто от себе си за клуба и, поне за мен, играта му е радвала феновете. Головете му ще се помнят дълго от привържениците на Арсенал, независимо от събитията в последните дни.
Лично за мен, най-големият проблем на Венгер не е Ван Перси. Не е и във Фабрегас, Клиши, камо ли Насри. Последният показва още от 2010, че му липсва всякакво възпитание и в общи линии успява да настрои срещу себе си почти всички, с които е работил. Проблемът е в лентата. Анри, Гала, Фабрегас, Ван Перси. Всичките капитани на Венгер след Виера не издържат на лентата. Анри изкара 2 години с нея (няколко месеца, от които прекара контузен). Другите даже и по-малко. Ван Перси не беше изключение от вече налагащата се като правило зависимост. Погледнато отстрани изглежда, че лентата не дава нищо, на човека, който я носи. Сякаш е някакво бреме. Доскоро се смяташе, че тя е най-големият, комплимент който един състезател може да получи – а именно да бъде лидер на отбора си. Сега лентата (поне в клуба Арсенал) служи за трамплин в отбор, който е изкарал половината от съществуването си в долните ешалони на Англия и на когото в страницата в Уикипедия, сред секция „Домашни постижения” стои следното: Third division: Play-off winners 1998–99 (б.а. Трета дивизия: Победители в плейофите – сезон 1998-99). Футболисите избират този клуб за сметка на клуб, който никога не е изпадал от 99 години. Футболисите избират клуб, воден от мениджър който успя да стане шампион в собствената си страна, след като най-силният клуб тогава беше изхвърлен във втория ешалон, а останалите претенденти бяха с отнети точки в началото на капманията.
Няма как да има приемственост, дори дума не може да става и играчите да сплотяват колектив, когато правят гореописания избор.
Връщам се на темата за вече бившия капитан (поне се надявам да му бъде отнета лентата). Робин направи един прекрасен сезон, предшестван от много други. Да не кажем, че си е „платил лептата” на клуба, но поне е дал. Изкара 8 сезона, вкара доста голове. Имаше и слабите си моменти, но поне завършекът му беше много класен. За разлика от играчи като Фабрегас и Насри, които след 2-3 силни сезона, решават, че няма какво повече да постигнат. Обръщам се към читателите с най-простото питане: Ако играч, който сбърка пас пред собсвеното си наказателно поле (пас с пета към играч на Барселона, последвано от гол на Меси, последвано от голям бой за Арсенал), може ли да бъде играч, който няма какво да постигне в този клуб? М? Може да постигне умението подаване например… Здраве да е. И без това повечето фенове смятат, че Вермаелен е истинският капитан. А Робин – ще си търси щастието. И няма как да е иначе. Самата формулировка на изречения започващи с Аз, навежда към размисъл, че действащото лице започва да поставя собствените си интереси над клубните. Стигне ли се дотам, изхода е ясен. Клубът винаги ще е в догонваща позиция, тъй като трябва да си промени мисленето и да започне да угажда на всички. А такава постановка дори на теория не е възможна.
Така че, съгласен съм с колегата-автор на текста: http://barsenal.blogspot.com/2012_07_05_archive.html
Но, въпреки това, нека всеки да взима решенията си сам – тогава става ясно що за човек е. Футболът тук няма нищо общо. В светлината на разграничаването на Робин от Арсенал и подобното на прощално писмо обръщение към феновете, ви припомням думите на Тони Адъмс:
„Ще подпиша всеки договор, който Арсенал ми даде, без да го чета”.