1998-1999 Или Дяволите, които покориха Европа

Всичко освен титлата в Англия е приемано като неуспех от привържениците на Манчестер Юнайтед. Именно по този повод сезонът 1997-98 в Премиър Шип едва ли ще се запомни с нещо от тях – абсолютно нулев сезон за тях, а към това се прибавя и загубената титла 77 срещу 78 точки на най-сериозният противник Венгеровият Арсенал!

Но феновете не знаят какво им готви съдбата през следващата година! Сезонът на Юнайтед започва на 12 Август, когато в мач от вторият предварителен кръг на Шампионската Лига, те успяват да победят полския Лодз с 2-0 и си осигуряват комфортна преднина преди реванша (0-0). Успехът е доста пестелив за считания за супер-фаворит Юнайтед!

Само три дни по-късно започва и сезона в Англия където червените дяволи се борят с всички сили да обърнат мача си срещу Лестър от 0-2. В крайна сметка с головете на Шерингам в 79-тата и Дейвид Бекъм от фаул в 90-тата минута обратът е факт. Тези трудни мачове дават началото на един изключително емоционален сезон за отбора от Манчестър.

На 16ти Септември започва същинската битката в Шампионската Лига. Групата на Юнайтед допълват грандовете – Байерн Мюнхен, Барселона и датския Брьондби, считан от специалистите за боксовата круша в карето. Още първият мач предвещава бурята от емоции! На Олд Трафорд англичаните повеждат с 2-0 след голове на Райън Гигс и Пол Скоулс, но каталунците бързо се връщат в мача и успяват да стигнат до 2:2 чрез Сони Андерсон и Джовани от дузпа. Бойният дух, който ще се окаже знаков за Юнайтед през този сезон ги понася напред и те отново повеждат с марково изпълнение на Дейвид Бекъм от фаул, но за нещастие борбеността им не достига и след нова дузпа изпълнена точно от Луис Енрике – Барса успява да избегне загубата. Съдията свири край на мача при 3:3!

Това зрелищно равенство мотивира отбора на Юнайтед за още по-добри игри и по-успешно представяне в групата, където следват две равенства с германския колос Байерн Мюнхен, две победи над Брьондби с общ резултат 11-2 и нов трилър с участието на Барселона. Мачът на Ноу Камп е от изключително значение и на домакините им е нужна единствено победата за да изпреварят своя противник и да продължат по-напред в надпреварата. Испанците успяват да поведат още в 1-вата минута чрез гол на Сони Андерсон, който се освобождава от защитник с прекрасно залъгващо движение и с премерен удар с левия крак не оставя шанс на Шмайхел. Следват множество атаки и от двете страни, но англичаните осъзнавайки важността на точките от този мач, успяват да материализират 2 от положенията си чрез тандема Коул-Йорк които се разписват по веднъж, като 2-рото пападение става след прекрасно тяхно взаимодействие. Първо Йорк прескача топката подадена му от Бекъм, за да може пласиралият се зад него Коул да осъществи ефектен двоен пас с тринидатецът и оставен сам срещу вратаря да отбележи в 53-та минута. Само 4 по-късно обаче геният Ривалдо вкарва след изпълнение на фаул от 25 метра и възстановява равенството. Но никои от отборите не успокоява играта си и темпото се вдига още повече. След бърза контраатака и брилянтно центриране от фланга на Бекъм, отново дошлия за 12.5 милиона паунда тринидатец Йорк, бележи с глава за 2:3 в 68-та минута. Този гол дава криле на гостите, но все пак в 75-тата минута вездесъщият Ривалдо изумява хората на стадиона и тези пред телевизорите с гол със задна ножица и отново връща интригата в двубоя. Натискът на каталунците е виден, но до промяна в резултата не се стига. Драма номер 2 завършва при резултат 3:3 (да ви се струва познато)!

В крайна сметка Юнайтед се класира като 2-ри отбор от тази група, за да продължи по невероятния си път в Шампионската лига. Следват два мача с Интер, от които победители излизат англичаните, само за да се срещнат на полуфинала с друг италиански колос – Ювентус. Торинци в този момент са един от най-силните отбори на континента със своите 3 поредни финала в Шампионската лига (96 – шампиони, 97 и 98 финалисти). По възможно най-драматичния начин с гол на Райън Гигс в добавеното време на срещата на Олд Трафорд, Манестър се спасява от загуба и мачът завършва 1:1. След 2 седмици е реваншът в Торино, като хората дълго ще помнят драмата и вулканът от емоции, който предизвика този мач за всеки фен на великата игра. Някак на 21-ви август между Ювентус и Манчестър Юнайтед през този сезон на Шампионската лига отстъпва по популярност на финалът на Ноу Камп, но в никакъв случай не отстъпва по драма и аз като човек, който обича до безкрай футбола, няма да забравя как „роденият в засада” Пипо Индзаги сякаш бе докоснат от Бога в нощта преди мача срещу англичаните. 2:0 до 11-тата минута след два гола на Супер Пипо и какъв по-мечтан старт за „Старата госпожа”. В този момент едва ли някои е поставял под съмнение участието на Юве на финала, но пък легендарните отбори са легендарни именно заради такива мачове! Този мач за Юнайтед сякаш започна в 24-тата минута! След изпълнен от Бекъм корнер, капитанът на тима Рой Кийн наняса удар с глава и вкарва за 2:1 в опразнената от Перуци врата. Какъв мач, а минутата е едва 24та!!! В отбора на Юве личат имената на едни от най-големите футболни звезди на това време – италианските национали Перуци, Ферара, Ди Ливио, Конте, Индзаги, Песото; двама световни шампиони Дидие Дешан и магическият Зинедин Зидан, както и „путбула” Едгар Давидс. Въпреки това съзвездие в черно-бяло, едва ли някой от 65,500 зрители на стадиона е бил сигурен в победата след това докосване на Кийн (и то срещу точно този Юнайтед)! Италианците се амбицират да решат мача възможно най-скоро, но едно изчистване от гол линията на Яп Стам, като че ли предвещава тъжна нощ в Торино. Магията продължава в 34-тата минута. Разбирателството между Анди Коул и Дуайт Йорк дава резултат, когато англичанинът центрира за да може Йорк да вкара с летящ плонж за 2:2. Вдъхновените „дяволи” опитват да реализират психическото си предимство и отново тринидатецът Йорк пробва удар, но топката се отбива от гредата, а нападателя го приема с усмивка – сякаш иска да ни каже, че успехът е само въпрос на време. Второто полувреме започва спокойно на фона на събитията досега в мача, но не продължава така – гол на Индзаги е отменен заради засада, а малко след това удар на Денис Ъруин отново среща гредата и кротко се плъзва по външната страна на мрежата зад Перуци. Юнайтед приема играта в своята половина, разчитайки на бързоногите Коул и Йорк напред. Именно втория излиза на чиста позиция преодолявайки двама бранители на черно-белите и след това бива съборен от Анжело Перуци. 4000 запалянковци от Манчестър реват за дузпа, дори и тези пред телевизионния екран им пригласят сякаш съдията Урс Майер ще ги чуе. Швейцарецът не отсъжда наказателен удар, но именно в този миг Анди Коул притичва и насочва топката в мрежата от малък ъгъл 2:3 в 84-та минута и изходът на двубоя е вече ясен. Торино потъва в сълзи докато отбора на Алекс Фъргюсън би могъл да си долети до Манчестър и без самолет – тази вечер те имаха собствени крила. Резултат от тази историческа битка на футболния терен е 2:3.

Всички знаем как завършва европоходът да Юнайтед и тези шокиращи последни 3 минути в Барселона, но съдейки по всички тези зрелищни мачове на отбора и най-вече този в Торино, като че ли можехме и да очакваме поредната доза драма и нелогичност предоставена ни от този велик отбор. Юнайтед бива коронован като крал на Англия и крал на Европа, а играчите – тези истински „червени дяволи” завинаги записват имената си в историята!

Това беше перфектният сезон на перфектният Юнайтед! 99-та е позната и като годината, когато Манчестър подчиниха всички, а требълът, с който се окичиха беше част от тази магия! Отборът, който изнесе този сезон и постигна 33 мача без загуба във всички турнири включва Петер Шмайхел, който продължи кариерата си в Спортинг след края на сезона; митичният десен бек Гари Невил; Денис Ъруйн и Рони Йонсен (двамата оформяха дълго време централната двойка защитници в отбора); железният Яп Стам, Дейвид Бекъм, за когото коментарите са излишни; черноработника Ники Бът; головите машини Анди Кол и Дуайт Йорк; златните резерви, които с опита си създадоха магията в Барселона – Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяр; родените с дяволска кръв Раян Гигс и Пол Скоулс; момчетата, които помагаха, когато имаше нужда – Йеспер Бломквист, Хенинг Берг и Фил Невил; КАПИТАНЪТ, който водеше всички след себе си – Рой Кийн!

Тези момчета накараха много хора да заобичат Манчестър Юнайтед, английската игра и футболът като цяло. Те бяха магията от Манчестър, която преобърна футболна Европа…