10 години на върха. 10 години в подножието на върха.
10 години на върха. 10 години в подножието на върха.
Зависи кого ще попитате.
Истината обаче е, че това е единственият мениджър в Англия, който успява да задържи поста си за такъв период, без да има спечелен трофей. Своеобразен рекордьор. Най-големият успех на Мойс, що се касае до трофеи са сребърните медали за ФА Къп през 2009. Но, ако питате мен, истинските му успехи, се простират далеч отвъд купите. Който не вярва, да попита Уейн Рууни.
Дейвид Мойс е роден на 25 Април 1963г. в Глазгоу Шотландия (точно така – още един успял мениджър във висшата лига, който да не е англичанин). Като футболист играе на позицията централен защитник. Според съвременниците му е бил добър централен защитник – разбирай в онези години – типично ренде – топката може да мине покрай него, но играчът – никога. Състезавал се е за Престън Норт Енд, Бристол Сити и Селтик (с когото печели шампионата през 1982г). Футболната му кариера приключва в Престън Норд Енд, където непосредствено след края й, той поема мениджърския пост през 1998.
Мойс прави мини-революция в клуба, където е преминала по-голяма част от футболната му кариера. При поемане на кормилото от шотландеца, клубът се бори да не изпадне от втора дивизия. Само 3 години по-късно, Престън играе плейоф за влизане във Висшата лига. Оборът губи, но само по себе си това си е подвиг.
Мойс дебютира начело на Евъртън на 14 Март 2002г. в домакинството на Гудисън Парк срещу Фулъм. Мач, който неговият Евъртън печели. Оттогава досега са минали 10 години и 459 мача.
Балансът на шотландеца е положителен – 192 победи във всички състезания, 118 равенства и 149 загуби, при коефициент на победите 42%. Това е един доста положителен процент, при положение, че отборът му никога не е разполагал с голям бюджет и както казва самият Мойс: „Евертън е отборът на хората в Ливърпул”.
Престоят му досега се отличава с редица светли моменти, сред които са четири квалификации за европейски турнири – 1 за Шампионската Лига през сезон 2004-2005 и три последователни за Купата на УЕФА през годините 2007, 2008 и 2009.
Любопитно е крайното класиране на Висшата лига в годината, когато Евъртън се класира за квалификациите на ШЛ. Тогава Ливърпул я печели, но в Англия завършва на пето място. Унижението не би било толкова голямо за носителя на купата, ако на четвърто място не завършва големият местен враг – Евъртън, а Мойс печели наградата за Мениджър на Годината. Това е единственият случай досега, когато УЕФА прави изключение от правилника си за участие на повече от 4 отбора от една държава. През сезон 2005-2006 за единтвен път 5 английски отбора започват участие в ШЛ. Ливърпул е изпратен в квалификационните кръгове, откъдето започват и комшиите им. За жалост, рекордът не трае дълго, тъй като „Карамелите” отпадат още в трети предварителен кръг.
На Европейска сцена Мойс няма особени успехи с ливърпулския клуб. Един осмина-финал през 2008, където Евъртън губи злощастно от Фиорентина с Дузпи.
Като цяло представянето на Евъртън варира между горната и долната половина на таблицата през тези десет години, с тенденция към борба за челните места, даващи право на участие в евротурнирите. Две слаби години могат да бъдат отличени – сезон 2003-2004 (17 място) и сезон 2001-2002 (15 място). Оттогава насетне Евъртън само веднъж е бил извън челната десятка.
Съперничество с Ливърпул
Възходът на Евъртън от началото на новия век съвпада с този на местните врагове Ливърпул. През 2001 година, червените, под ръководството на Жерар Улие печелят 5 трофея в рамките на 1 година, а през 2005, вече с Рафа Бенитез – Шампионската Лига. Сега – ясно е, че по-бедният комшия не може да се похвали с такива успехи, но няколко фактора са налице от появата на Дейвид Мойс в клуба. Отборът се противопоставя сериозно на фамозният си съсед на терена и създаде съперничество, което в последните години е истинска наслада за феновете.
Досега двата тима са изиграли 22 мача помежду си от назначението на Мойс начело на тима. 20 в Лигата и 2 за ФА Къп, при баланс 4 победи за Карамелите, 7 равенства и 11 за Мърсисайдци. Доста посредствена статистика срещу вечния враг. А и първата победа не идва лесно. Мойс трябва да я чака почти 3 години – до декември 2004. Големият му успех срещу врага, обаче идва през 2009 година в мачовете за ФА Къп, когато в четвърти кръг, след преиграване Карамелите побеждават Мърсисайдци. Рейда им продължава чак до финала, където губят злощастно от Челси с 1:2. И ако на терена все още Ливърпул е по-големият братовчед, то извън него сравнение между начина на управление не може да има. Докато последните години белязаха управлението на Мърсисайдци със скандали, дългове, опити на публиката да изгони американските собственици, а те от своя страна се опитваха да продадат клуба „под масата”, то при Карамелите управляваше спокойният прагматизъм.
Мойс успя да разработи трансферната политика на Евъртън по подобен на Арсенал начин и вече 10 години създава играчи, които после продава срещу баснословни суми. Но неговите ходове не стигат дотам. В замяна шотландецът е довел срещу смешни суми играчи като Тим Кейхил, Артета, Томас Гравесен, Фил Невил, Анди Джонсън, Джони Хейтинга и Стивън Пиенар.
Междувременно в посока от Евъртън отпътуват Уейн Рууни (26,5 млн. паунда през 2004), Джолиан Лескът (22 млн. през 2009), Микел Артета (10 млн. през 2011).
Тази политика на Дейвид Мойс му позволява да прави една сплав от играчи с голям опит, в края на кариерата си (в началото такива бяха Кевин Кембъл, Найъл Мартин, Кевин Килбан, Йеспер Гронкяер и Гравесен) и прохождащи таланти (Уейн Руни, Франсис Джефърс – по-късно продаден в Арсенал в миналто и Джърмейн Бекфорд и Фейлайни – в наши дни).
Разбира се, далновидната трансферна политика и умният тактически стил, налагани от Мойс не оставят незабелязани и постепенно шотландецът си създава име, с което всички в Лигата започват да се съобразяват. На два пъти Мойс бива изкушаван да напусне поста си – и двата пъти през 2010. Първо бившият „му” Селтик го кани през май, а през Август, Астън Вила го търси за овакантения от сънародника му Мартин О’Нийл мениджърски пост в бирмингамския клуб. Мойс отказва и на двата клуба.
Друго признание за успехите на Дейвид Мойс начело на Евъртън са индивидуалните награди, които той получава – Мениджър на Годината през 2005 и мениджър на месеца – тамън 8 броя. По този показател шотландецът отстъпва само на Сър Алекс Фъргюсън (недостижимите 26 награди) и Арсен Венгер – 12.
Годишнината на Дейвид Мойс идва в много любопитен момент. А именно в навечерието на голямото градско дерби с Ливръпул. Това добавя допълнителен сантиментален привкус на и без това интересното им съперничество. Допълнителен бонус е и позицията на двата тима в класирането – Евъртън се намира само на 2 точки зад Ливърпул и ще може да щурмува седмата им позиция още довечера. А какъв по-прекрасен подарък за мениджъра от победа над врага.
Честита годишнина, г-н Мойс и успех довечера!